— Не. Уплаших се от отговора.
— Какъв е следващият ти ход?
— Ще чакам. Детективите няма да си тръгнат. Ще отидат да го видят във фермата. Ако го е направил…
— Не можеш да го спасиш.
— Не, не мога.
— Защо точно брат ти ще иска да убива баща ви?
— Баща ни се опита да го убие в Южна Америка — Едуард е в това състояние заради онова, което му сториха там. А и преди това отношенията им не бяха добри. По дяволите, баща ни дори преднамерено го е изключил от завещанието. Но, знаеш ли, брат ми не е човек, с когото можеш да се отнасяш така. Той има характер.
Джеф се замисли за собствените си брат и сестра, които също живееха в Манхатън. Те бяха женени. Имаха деца. Родителите им разделяха времето си между Флорида и Кънектикът, но имаха временно жилище и в Сохо. Всички се събираха за празниците и имаше и топлина, и конфликти, и радост, и сълзи, и смях.
Винаги смях.
Лейн имаше хубава къща. И доста хубави неща. Добри автомобили.
Но не можеше да се прави сравнение, нали.
Лейн седна на стола, на който се бе очертал задникът на Джеф.
— Както и да е, достатъчно за това. Щом ти не си пуснал информацията, кой тогава?
— Висшият мениджмънт. Искам да кажа, нали имам информацията от техните източници. Разпечатките, по които правя анализите, са продукт от тяхната работа.
Лейн разтърка слепоочията си така, сякаш го болеше глава.
— Разбира се.
— Виж, Лейн, не можеш да ги превърнеш в статуи и очевидно те не стоят мирно и тихо, което не е изненада. Сега не е моментът компанията да остава без управление.
— Да, имам нужда от човек, който временно да ръководи компанията. Председателят на борда иска да се срещне с мен. Той сигурно също мисли за това.
— Е, просто в случай, че не съм се изразил ясно — докато не поемеш управлението, то е в ръцете на онези задници от висшия мениджмънт, които изхвърли.
— Но аз не съм квалифициран. Единственото, което знам със сигурност, е, че не знам нищо за ръководенето на бизнес от такава величина — вдигна ръце във въздуха. — За бога, в момента не мога да се тревожа за това. Трябва да се справя с поклонението на татко утре, после да продължа нататък. По дяволите, Едуард трябваше да поеме бизнеса.
В последвалата тишина Джеф приглади завивките на бедрата си, защото не знаеше какво друго да направи. Накрая каза полу на шега:
— Кога ще си получа обратно камериерката? И то не за да изчисти банята.
— Това зависи от теб. Аз съм работодател, не сводник.
— Значи ти ръководиш семейството, а?
— Няма друг доброволец за тази работа — Лейн стана. — Може би заради случилото се с последния, който се опита.
— Имаш качествата, човече. Можеш да го направиш.
Лейн отиде до него и му подаде ръка.
— Наистина съжалявам. Аз те поставих в това положение. Честно. И след като това приключи, обещавам, че никога повече няма да те потърся. За нищо.
Джеф прецени за миг какво му предлагат. После пое подадената му ръка.
— Да, добре, не ти прощавам.
— Защо тогава стискаш ръката ми?
— Защото съм един от онези хора, които лесно забравят. Знам, знам, това е недостатък. Но до този момент е работил за мен и помага и на теб, така че принципите да вървят по дяволите.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА
– Е, така е по-добре.
Ричард Пфорд се настани в семейната дневна в Ийстърли около девет часът същата вечер, а Джин направи физиономия и му каза, че нравите му подхождат повече на петдесетте години на миналия век. Но истината беше, че беше останала, за да говори с него и докато го гледаше как отива към бара, сякаш е господар на имението, си напомни колко много го презира.
След като си наля бърбън, той се настани в кървавочервения кожен стол до дивана, на който се бе сгушила тя. Стаята не бе голяма, а маслените картини на наградените чистокръвни коне на семейство Брадфорд, които висяха по стените с ламперия, я караха да изглежда дори още по-малка. Физическата близост на Пфорд обаче я смаляваше толкова, че й се струваше, че широкоекранният телевизор, по който предаваха „Истинските съпруги от Бевърли Хилс“, е заврян в лицето й.
— Защо гледаш тази безсмислица? — запита той.
— Защото ми харесва.
— Загуба на време — взе дистанционното и смени канала. Сега на екрана се виждаше някакъв финансов специалист с червена вратовръзка и светлосиня риза. — Трябва да гледаш неща, които имат стойност.
„Тогава ми позволи да откъсна поглед от теб“, помисли си тя.
— Трябва да поговорим за приема — тя присви очи. — И трябва да те запозная с Амелия.