Сътън прочисти гърлото си и се опита да си припомни какво я питаше мисис Брадфорд.
— Не, мадам. Не съм омъжена.
— О, как така? Хубава млада дама като теб. Трябва да имаш деца, преди да е станало късно.
„Всъщност в момента съм малко заета с управлението на многомилиардна корпорация. Но ви благодаря сърдечно за съвета.“
— А вие как сте, мисис Брадфорд?
— О, аз съм много добре, благодаря. Едуард се грижи добре за мен. Нали, скъпи?
Мисис Брадфорд посочи Лейн с отрупаната си с диаманти ръка, а той кимна и се усмихна, сякаш бе приел чуждото име за малко. Сътън прикри изненадата си и отново погледна към вратата на кабинета.
Истинският Едуард не приличаше много на себе си, поне не и на онзи Едуард, когото мисис Брадфорд явно помнеше като най-големия си син. И по някаква неизвестна причина очите на Сътън се насълзиха заради това несъответствие.
— Сигурна съм, че го прави чудесно — каза дрезгаво тя. — Едуард винаги знае как да се справи с всичко.
От дамите се очакваше да носят чорапогащници под полите си. Джин седеше на ръба на басейна зад къщата, описваше лениви кръгове с босите си крака в топлата вода и се радваше, че никога не носи чорапогащник. Или комбинезон. Или ръкавици.
Но последните две вече бяха старомодни. Е, може би нещата на „Л’Егс“, а вече я имаше и ликрата, макар че дамите като майка й със сигурност не биха излезли без найлонови чорапи при никакви обстоятелства.
Тя не беше майка си обаче. Въпреки семейната връзка.
Но да, тук на облицования с плочки ръб на басейна бе горещо, никакъв вятър не достигаше до тази част на градината, благодарение на високата тухлена стена, която ограждаше геометричните фигури, образувани от цветните лехи и пътеките. Птички чуруликаха в цъфналите плодни дървета и още по-нагоре, във въздушните потоци на очевидно приближаваща буря кръжеше ястреб, който без съмнение търсеше нещо за вечеря.
Амелия бе в къщата „Честърфийлд Маркъм“… или поне така й бе казала мисис Харис преди поклонението. И това бе много добре. Наистина Фийлд и Амелия бяха приятели от пелени. В това нямаше нищо романтично или сексуално.
Преподавател. Господи, Джин намираше цялото това фиаско едновременно напълно възможно и абсолютно невъобразимо. Но от друга страна, изобщо не можеше да се каже, че познава дъщеря си много добре. Което вероятно обясняваше нефункциониращата връзка помежду им. Или тя имаше прекалено доверие в себе си и в липсващата майчинска грижа — собствените й родители може да не бяха играли особено важна роля в живота й, но мис Аврора винаги бе до нея.
И ето в какво се бе превърнала Джин.
Почувства, че й прималява и съблече късото си сако, но остави копринения шал „Ермес“ около врата си. Почти бе готова да скочи в басейна с дрехите, и в по-ранно превъплъщение на бунтовната си същност сигурно би го направила. Сега просто нямаше сили. Освен това… нямаше публика…
— И така, подписването ли ще отложите, или само приема по случай сватбата?
Джин затвори очи за миг при звука на толкова познатия глас.
— Самюел Ти! Мислех, че няма да дойдеш.
Стъпките му приближиха зад гърба й и тя отказа да го погледне или да го поздрави с „добре дошъл“.
— Как бих могъл да не покажа уважение към семейството ви — провлечено каза той. — О, да не би да имаше предвид сватбата?
Чу се съскащ звук, после тя долови аромата на тютюн.
— Още пушиш кубински пури — промълви тя, загледана в краката си, които се движеха в морскосинята вода.
— Е, кое от двете? Имейлът, който ми изпрати само преди половин час, не уточняваше. И имаше две правописни грешки. Искаш ли да ти покажа къде е правописният редактор на „Аутлук“?
— Ще се омъжа за него. Но няма да има прием — тя махна с ръка през рамо към къщата. — Както виждаш, хората нямат много добро мнение за нас в момента. Как беше? О, вижте как могъщите са повалени?
— Е, сигурен съм, че ще намерите начин да организирате фондовете по друг начин. Може би ще ги вложиш в дрехи? Или в огърлица, която да е в тон с пръстена ти — о, това е работа на Ричард, нали, и той със сигурност започва добре. Колко тежи това нещо? Половин килограм? Един?
— Върви си, Самюел, наистина.
Той не каза нищо и тя се обърна. Но той не беше си тръгнал. Точно обратното, беше застанал съвсем близо до нея, авиаторските му очила бяха вдигнати над веждите, държеше сламената си шапка в едната ръка и пурата — в другата.