— Какво? — сопна се тя, когато видя, че единствената му реакция бе да стои и да я гледа.
Той махна към нея с пурата си.
— Какво е това на ръката ти?
Тя отново се обърна към водата и поклати глава.
— Нищо.
— Това е синина.
— Не, не е.
— Да, синина е.
В следващия миг той приклекна до нея и хвана здраво китките й в ръцете си.
— Пусни ме!
— Това е синина. Какво, по дяволите, става, Джин?
Тя рязко дръпна ръцете си, за да се освободи и облече сакото си.
— Пих малко повече. Блъснах се в нещо.
— Така ли? Тогава защо изглежда като отпечатък от мъжка ръка?
— Привижда ти се. Блъснах се във вратата.
— Глупости — той я обърна към себе си и насочи поглед надолу от лицето й. — Какво криеш под шала, Джин?
— Моля?
— Махни шала, Джин. Иначе аз ще го махна.
— Ти приключи със събличането на дрехите ми, Самюел Ти — тя се изправи. — И вече можеш да си тръгваш. Или аз ще си тръгна. Така или иначе разговорът е…
— Никога не си носила шалове, докато беше с мен — той доближи лице до нейното. — Какво става, Джин?
— Нищо…
— Ще го убия, ако посмее да те нарани. Ще убия проклетото копеле.
Лицето на Самюел Ти внезапно се превърна в гневна маска и в този миг тя видя истинската му същност на безмилостен ловец. Наистина носеше един от своите светли летни костюми, които бяха негова запазена марка и да, наистина бе красавец като Ф. Скот Фитцджералд… но тя не се съмняваше дори за миг, че бе способен да прати Ричард Пфорд или което и да било друго живо същество в гроба, преди да му е дошло времето.
Но нямаше да се ожени за нея. Тя вече му бе предложила и той бе казан „не“.
Джин скръсти ръце и поклати глава.
— Той просто се опита да ме хване, за да не падна.
— Мисля, че каза нещо за вратата.
— Първо се блъснах във вратата и после Ричард ме задържа на крака — тя завъртя очи. — Наистина ли мислиш, че ще се омъжа за човек, който се държи грубо с мен, освен ако аз нарочно не го помоля за това?
В отговор Самюел Ти дръпна от пурата и издиша дима настрани от лицето й.
— Какво? — отново се сопна тя. — Мразя да ме гледаш така. Просто го кажи, каквото и да е то.
Той продължи да мълчи сякаш цяла вечност и когато най-после заговори, гласът му бе престорено спокоен и безизразен.
— Джин, не си в толкова отчаяно положение, колкото мислиш. Финансите на семейството ви ще се оправят от само себе си. Хората ще продължат да купуват вашия бърбън и отново ще си възвърнете предишното положение. Не прави глупави неща.
— Ричард може да си позволи да ме издържа — тя сви рамене. — И това го прави ценен, независимо дали семейството ми има пари, или не.
Самюел Ти поклати глава, сякаш думите й му причиняваха болка.
— Поне не правиш опити да се преструваш, че го обичаш.
— Има бракове, които се крепят и на по-малко от това. Всъщност в семейството ми съществува традиция да се сключват изгодни бракове. И не за доктори… или адвокати. За истински пари.
— Трябваше да го разбера по-рано — той изруга и се усмихна студено. — А ти никога не ме разочароваш. Забавлявай се със съпруга си и си мисли за пътешествия в Англия и други далечни страни, докато лежиш будна след това. Или май при теб беше отдела за бижута на „Бергдорф“?
Тя вдигна брадичка.
— Той се държи много добре с мен, ако искаш да знаеш.
— Явно си избрала истинския победител — той измърмори нещо под нос. — Е, ще те оставя да довършиш това, което си започнала. Съболезнования за смъртта на баща ти.
— Не беше загуба.
— Както и скрупулите ти, нали?
— Внимавай, Самюел Ти, заядливостта ти подсказва скрита слабост. Сигурен ли си, че не ревнуваш от човек, когото смяташ за по-низш от себе си?
— Не, съжалявам го. Най-тежкото проклятие в живота на един мъж е да обича жена като теб. Този нещастник няма представа какво го очаква.
Той се извърна и изведнъж я заля вълна от емоции.
— Самюел — каза тя.
Той се обърна бавно.
— Да?
„Само ако не бе казал не“, помисли тя. „Само ако бе онзи, към когото бих могла да се обърна.“
— Не минавай през къщата с тази пура. Майка ми е долу, а тя не понася пури в стаите.
Самюел Ти хвърли поглед към тлеещата пура.
— Да. Разбира се.
И после… изчезна.
Неизвестно защо краката на Джин се разтрепериха и тя едва се добра до един от шезлонгите с марка „Браун Джордан“, подредени покрай дългата страна на басейна. Свлече се в него и с усилие съблече сакото си.
54
Bergdorf Goodman — луксозен голям магазин, разположен на „Пето авеню“ в Ню Йорк. — Бел.р.