Ейнджъл почувства напиращите си сълзи, но стисна зъби.
Поизправи се подозрително и се примъкна по-близо до входа на клетката. Протегна ръка към учения.
— Точно така — рече й той успокоително.
Извади една спринцовка с игла, отвори абоката и пъхна иглата вътре.
— Няма да боли. Обещавам.
Ейнджъл се обърна с гръб към него, изпънала ръката далеч от тялото си.
Процедурата трая кратко и наистина не боля. Дали пък този учен не беше от добрите — като Джеб?
По-скоро Луната беше от сирене.
28
— Добре — каза Иги. — Сега трябва да сме много внимателни. Ехо? Гази? Много внимателен ли си?
— Да — рече Газопровода и потупа експлозива, който бяха нарекли Биг бой11.
— Пирони?
Газопровода разклати буркана.
— Взех.
— Платнище? Олио?
— И двете са налице — кимна Газопровода. — Ние сме гениални! Заличителите няма да разберат откъде им е дошло. Само да имахме време да изкопаем и яма…
— Да, а на дъното й да забием колове, намазани с отрова — съгласи се Иги. — Но ми се струва, че и това е достатъчно. Остава само да излетим навън, незабелязано да проследим откъде минават пътищата и да проверим дали Заличителите са направили бивак някъде наоколо.
— Ясно. После ще разхвърляме пирони по пътя и ще заредим платнището и олиото — ухили се Газопровода. — Трябва само да внимаваме да не ни хванат.
— Да. Това не би било добре — заяви Иги с каменно лице. — Смрачи ли се най-сетне?
— Общо взето. Намерих ти тъмни дрехи. — Газопровода подаде риза и панталони в ръцете на Иги. — И за мен също. Е, готов ли си за купон?
Надяваше се Иги да не долови притеснението в гласа му. Планът бе страхотен. Трябваше да го осъществят, но при провал щяха да загазят. Вероятно дори да загубят живота си.
— Да. Ще взема и Биг бой — току-виж ни се удаде удобен случай.
Иги се преоблече, сложи собственоръчно направената от тях бомба в една раница и я метна на гръб.
— Не се тревожи — каза, сякаш беше видял изражението на Газопровода. — Не може да се взриви, без да включим брояча. Като бомба с предпазител.
Газопровода се опита да се усмихне. Отвори докрай прозореца в коридора и излезе на перваза отвън. Дланите му бяха потни, а стомахът му беше станал на топка, но нямаше избор — правеше го за Ейнджъл. Щеше да покаже на онези какво ги чака, когато закачат семейството му.
Преглътна нервно и се спусна в нощния мрак. Беше удивително да разпери криле и да полети. Беше страхотно. Нощният въздух облиза лицето му и в душата му олекна. Почувства се силен, могъщ и опасен. Нищо общо с осемгодишния сбъркан мутант.
29
— Хм… Ела?
Момичето замръзна, а после отскочи.
Пристъпих напред и излязох от храстите, за да види лицето ми.
— Аз съм — казах и се почувствах още по-глупаво. — Момичето от по-рано.
Надявах се да ме разпознае, въпреки че вече се смрачаваше и валеше дъжд. Кучето доприпка, видя ме и лавна вяло срещу мен.
— О, да… Ами, благодаря… че ми помогна — каза Ела и присви очи към мен в дъжда. — Добре ли си? Какво правиш тук?
Звучеше уплашено и се огледа наоколо, сякаш би могло от последната ни среща насам да съм преминала на страната на злото.
— Добре съм — рекох неубедително. — Всъщност мисля, че се нуждая от помощ.
Никога досега не бях произнасяла подобни думи. Слава богу, Джеб нямаше да стане свидетел на тази невероятно глупава и слабашка постъпка.
— О — каза Ела. — Боже! Добре. Онези момчета…
— Единият успя да ме улучи с пушката, колкото и да е невероятно — отвърнах и се приближих още.
Ела се сепна и закри уста с ръка.
— О, не! Защо не каза? Ранена ли си? Защо не отиде в някоя болница? Хайде, влез вкъщи!
Отстъпи, за да ми направи място, и изпъди Магнолия, която се беше дотътрила до мен и душеше заинтригувано мокрите ми дрехи.
И познайте какво… Поколебах се. Моментът беше решаващ. Преди да прекрача прага, все още можех да се обърна и да избягам. Наречете го особеност в характера, но имам склонността да откачам, ако се почувствам в капан някъде. Всички сме така — говоря за ятото. Нормално явление за деца, прекарали първите години от живота си в клетка.
Все пак ясно осъзнавах, че не мога да продължа по този начин — мокра, измръзнала, гладна и доста отпаднала от загубата на кръв. Трябваше да се престраша и да приема помощ. От непознати.
11
От Big Boy — „Голямо момче“ (англ.). Това е асоциация с атомната бомба, наречена „Малко момче“, която е хвърлена над Хирошима на 6 август 1945 година. — Бел. ред.