— Просто е минавал — каза Зъба тихо.
— Ари със зелена коса ли беше? — попитах аз объркано.
— Да — отвърна Ръч непривично лаконично.
Петимата се спогледахме — без Иги, разбира се, — и обърнахме очи към банкомата.
От него се носеше тихо пиукане. В магазините имаше хора, но машината беше с гръб към тях. Без да казваме нито дума, се приведохме и се запромъквахме през паркинга.
Никога не бяхме ползвали банкомат. По някаква необяснима причина лудите учени в Училището бяха пропуснали да ни открият банкови сметки и да ни преведат пари на тях.
За щастие банкоматът беше направен като за идиоти.
ЖЕЛАЕТЕ ЛИ НОВА ОПЕРАЦИЯ? — пишеше с оранжеви букви.
— Вземи пари в брой. — Съветът на Зъба беше безценен.
— Мислиш ли? — отвърнах с насмешка.
— По-бързо — обади се Газопровода.
Натиснах бутона за теглене.
МОЛЯ, ВЪВЕДЕТЕ СУМАТА, КОЯТО ЖЕЛАЕТЕ ДА ИЗТЕГЛИТЕ.
Замислих се.
— Шейсет долара?
С толкова можехме да купим много храна, струва ми се.
— Този беше пълен идиот — каза Зъба. — Да изтеглим всичко, което има.
Ухилих се.
— Голяма гадина си. Така те искам.
Затраках по бутоните, след което се втренчихме в екрана и подсвирнахме.
— О, да, о, да — затананика си Ръч и затанцува наоколо. — Бо-га-ти сме-е-е, ще си купим кола-а-а. О, да.
В случай, че не знаете, банкоматите имат автоматичен лимит за сумата, която могат да отпуснат наведнъж. Така че плановете ни да си купим собствена държава се провалиха. Все пак банкоматът беше готов да ми отпусне двеста долара.
След като въведях кода отново — от съображения за сигурност.
— О, не — измучах аз. — Някой видя ли го?
— Аз го чух — изрече Иги бавно.
— Мисля, че ако въведем грешен код повече от два пъти, машината ще се изключи и ще глътне картата — обади се Зъба.
— Ще се справиш ли? — попитах Иги.
— Хм, ще опитам…
Той постави ръка неуверено над клавиатурата. Чувствителните му пръсти опипаха бутоните.
— Няма страшно, Иг — обади се Зъба. — Просто дай всичко от себе си.
Понякога Зъбчо можеше наистина да вдъхне увереност на околните. Но не го правеше с мен.
Иги набра пет цифри и всички затаихме дъх.
ОТКАЗАН ДОСТЪП. МОЛЯ, ПРОВЕРЕТЕ СВОЯ ПИНКОД И ОПИТАЙТЕ ОТНОВО.
— Опитай отново — казах аз напрегнато. — Имаш най-острия слух на цялата планета.
Бледата ръка на Иги отново надвисна над клавиатурата. Той се съсредоточи и натисна пет цифри.
Нищо. Сърцето ми се сви в едно със стомаха ми.
В следващия миг от банкомата се чу тракане и не след дълго той изплю пачка двайсетачки.
— Да! — каза Зъба и размаха юмрук. — Да живеят ненормалните!
— Вземи ги и да тръгваме — казах на Ръч, която започна да тъпче банкноти по джобовете си.
Понечихме да си ходим, когато банкоматът изписука отново.
БЛАГОДАРИМ ВИ, ЧЕ ИЗБРАХТЕ НАС. МОЛЯ, ВЗЕМЕТЕ СВОЯТА КАРТА.
— О, не, ние благодарим — рекох и грабнах картата.
След което избягахме обратно в гората.
Така де, избягахме и полетяхме.
54
Незнайно защо, но не се чувствах зле, задето бяхме задигнали парите на онзи мъж. Може би защото изглеждаше пълен задник, а ние бяхме кармата, която го беше застигнала.
Не знам. Сигурна съм само, че от Ела и от майка й не бих откраднала дори буркан с фъстъчено масло. Никога. Нищо.
— Жалко, че не успяхме да изтеглим повече — каза Зъба, докато броеше парите.
— Да се върнем до бензиностанцията и да си купим нещо за ядене — настоя Ръч.
Поклатих глава.
— Хората там може да са ни видели. Трябва да се махнем оттук.
Докато се криехме в гората, зад един от магазините беше спрял червен микробус. Един младеж разтовари нещо от него и влезе в магазина. Преди вратата да се затвори, забелязахме, че продупчи работния си картон14.
Значи щеше да прекара вътре поне един-два часа до първата си почивка.
Микробусът стоеше толкова самотно отпред…
Двамата със Зъба се спогледахме.
— Парите на някакъв задник са едно — обявих аз, — но да отмъкнем колата на обикновен човек е друго.
— Просто ще я вземем назаем за няколко часа — отвърна Зъба. — Може да му оставим някакви пари като наем.
— Ще крадем микробуса ли? — попита Газопровода. — Страхотно!
Вдигнах вежди.
— Не. По-скоро обмисляме дали да не го вземем назаем.
14
На работния картон се отбелязва часът, в който даден служител е заел работното си място. — Бел. прев.