От една страна, изобщо не ми се щеше да се превръщам в подрастващ престъпник. От друга, всяка изминала минута ни приближаваше до мига, в който Ейнджъл щеше да се превърне в упражнение номер едно по дисекция за тайфа настървени генетици.
— Това е като в „Гранд Тефт Ауто“15 — каза Газопровода услужливо. — Гледах по телевизията за нея. Много е популярна сред децата.
— Няма да е зле да „заемем“ колата по-бързичко — посъветва ни Иги. — Чувам хеликоптер.
Взех оперативно решение. Да, да, знам — и моята карма ще ме застигне.
По филмите хората винаги „заемат“ колите, като издърпват някакви жици изпод таблото и ги свързват. В действителност ви е нужна отвертка и онова нещо, стартерът, което се намира под капака. От морални съображения няма да ви давам повече подробности. Само това ми трябва — цяла Америка да бъде залята от серия кражби на коли, извършени от предани читатели.
Няма да стане.
Все едно. Аз се заех с двигателя, а Иги седна на шофьорското място и натисна газта. Двигателят се събуди с ръмжене, затръшнах капака и скочихме в микробуса. Сърцето ми биеше с около двеста удара в минута.
И тогава се втренчих в управлението.
— Боже — обади се Зъба. — Никой от нас не може да кара.
Не беше в негов стил да пропусне подобен ключов детайл.
— Виждала съм как се шофира по телевизията — обадих се аз, като се опитах да звуча уверено. — Надали е трудно.
Бях гледала как се прави — нулева, задна, автоматична, — затова сложих на D16.
— Е, банда — казах, — да видим какво ще излезе.
55
Не знам дали знаете, но колите имат и втора, ръчна спирачка, освен крачната. Тази ръчна спирачка невинаги е разположена на очевидно място.
Опитът да карате кола, преди да сте открили и изключили ръчната, наподобява опита да вкарате санбернар във ваната. Но достатъчно по въпроса.
— Добре, добре, всичко е наред — казах двайсет минути по-късно, след като най-сетне се бях оправила с ръчната спирачка. Имах чувството, че съм възседнала огромен, непохватен слон беглец.
Обляна в пот, с готово да се пръсне сърце, поради новото шофьорско изпитание, се опитах да си придам уверен и спокоен вид пред останалите.
— Е, не е чак толкова хубаво като летенето, но със сигурност е по-добре от ходенето пеш!
Озарих Зъба със самоуверена усмивка, но той просто ме изгледа.
— Какво има?
— Може ли да вземаш завоите по-спокойно? — рече той.
— Вече съм по-добра — казах. — Просто ми трябва практика.
— Не знаех, че микробусите могат да се вдигат на две гуми така — вметна Ръч. — При това за толкова дълго време.
— Не ми се ще да одрайфам кола назаем — оплака се Газопровода.
Стиснах устни и се съсредоточих върху пътя. Неблагодарници.
— След около петстотин метра трябва да завием на изток — измърморих и се загледах напред.
След осемстотин метра спрях и опрях глава на волана.
— Къде, по дяволите, е пътят? — измучах отчаяно. — Тук няма никакъв проклет път!
— Следваш собственото си чувство за ориентация — посочи Зъба.
— Не може да има пътища навсякъде, където на теб ти се иска — добави Иги извинително.
Идеше ми да им ударя по един.
С въздишка излязох на пътя без отбивки и направих обратен завой.
— Явно ще трябва да избера по-заобиколен маршрут — казах.
Ненавиждах чувството, че времето ни изтича, както и това, че не знаехме дали Ейнджъл все още е жива. И още по-лошо — ненавиждах мисълта, че се приближавахме все повече към Училището, където и на петимата ни се бяха случили само ужасни неща. Усещането беше сякаш съм тръгнала на сигурна смърт. Не беше лесно да продължа напред.
— А-а-а!
След поредния завой, който ни отдалечи още повече от посоката, в която трябваше да се движим, спрях и ударих няколко пъти по волана. Всичките ми мускули се бяха стегнали от шофирането, а също и от притеснение. Имах силно главоболие. Напоследък главата ме болеше доста често. Интересно защо.
— Всичко е наред, Макс — обади се Газопровода притеснено.
— По волана ли удря? — попита Иги.
— Виж — рече Зъба и посочи знака отпред. — Пред нас има град. Ще идем там, ще си вземем нещо за ядене и ще намерим истинска карта. С това обикаляне наоколо нищо няма да постигнем.
Бенет се оказа малко и почти приятно градче. Понадигнах се на шофьорското място и вдигнах вежди, опитвайки се да изглеждам по-голяма. Имаше няколко заведения за хранене. Бавно влязох на един паркинг и изключително внимателно насочих микробуса към дъното, далеч от останалите коли.
16
D (от drive — „шофирам“, англ.) — позиция на скоростния лост за движение напред при автомобил с автоматични скорости — Бел. прев.