Не след дълго всички потънахме в сън и се събудихме през нощта от валящия силен дъжд — чудо, предвид че бяхме в пустинята. Наредихме се на ръба на терасата и оставихме капките да се сипят отгоре ни, за да отмият кръвта, прахта и спомените. Въпреки че носът ме болеше дори от досега с капките, те ме изпълниха с усещане за чистота. Разперих ръце към небето и потръпнах от студ.
Докато треперех така, Зъба ме стисна леко за раменете. Погледнах го. Очите му тъмнееха като пустинното небе.
— Джеб знае къде живеем — казах тихо.
— Не трябва да се връщаме там — кимна Зъба. — Явно трябва да си потърсим нов дом.
— Да — отвърнах замислено аз.
Затворих клепачи и отворих леко уста. Вдишах хладния, освежен от дъжда въздух и отворих очи.
— На изток — заявих уверено. — Отиваме на изток.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
НЮ ЙО-ОК, НЮ ЙО-ОК
67
Синьо, наситеносиньо небе над облаците. На тази височина беше по-студено, но слънцето грееше по-силно. Въздухът беше рядък и лек като шампанско. Трябва да опитате някой път.
Бях щастлива. Шестимата бяхме без дом, без цел, преследвани… И може би щеше да е така цял живот — независимо колко щеше да продължи той. Но…
Вчера се бяхме измъкнали от адските псета в Училището, нали? И се насладихме на гледката как нашите приятели мишеловите кълват и разкъсват Белите престилки и Заличителите.
Ейнджъл отново беше с нас.
Погледнах я — все още не се беше съвзела. Нуждаеше се от време, за да се възстанови от всичко, което й бяха сторили. Само при мисълта за това гневът ме стягаше в желязна хватка, докато направо не можех да си поема дъх. Ейнджъл усети погледа ми, обърна се и ми се усмихна. Половината й лице беше със зелено-жълтеникав оттенък — синината заздравяваше.
— Боже! — каза Ръч и ускори, за да се изравни с мен. — Просто е толкова, толкова… разбираш ме, нали?
Спусна се надолу ловко, после отново се издигна и застана до мен.
— Да, разбирам — отвърнах й с усмивка.
— Искам да кажа… Вятърът, височината, никой не ни преследва, всички сме заедно, за закуска отидохме в „Айхоп“17… — Тя ме погледна със светнал безгрижен поглед: — Виж ни къде сме, толкова е хубаво, а децата долу под нас трябва да ходят на училище или да чистят стаите си. Много мразех да чистя стаята си.
Във времената, когато все още имахме стаи. Въздъхнах. Не мисли за това.
В следващия миг се задавих. Струва ми се, че успях да издам някакъв звук, след което зад клепачите ми изригна ослепителна, зашеметяваща болка.
— Макс? — изпищя Ръч.
Не можех да мисля, да говоря, да се движа. Крилете ми се отпуснаха като хартия и полетях надолу като камък.
Това беше чудовищно тревожно.
Пак.
68
От очите ми рукнаха сълзи. Стиснах глава с ръце, защото болката вътре щеше да пръсне черепа ми. Единствената ми полусъзнателна мисъл беше: Моля ви, оставете ме да се размажа — може би непоносимата болка ще спреспреСПРЕ.
Силните, жилести ръце на Зъба ме подхванаха и усетих, че отново се издигам. Крилете ми висяха смачкани помежду ни, но това беше без значение — вълнуваше ме единствено усещането, че мозъкът ми се е превърнал в космически взрив от несекваща агония. Силите на съзнанието ми стигаха само колкото да се засрамя от звука на собствените си жалки стонове.
В този миг бих дала всичко, за да умра.
Не знам колко време ме носи Зъба. Бавно — много бавно, — болката утихна. Почти успях да отворя лекичко очи. И да преглътна. Предпазливо свалих треперещите си ръце от главата. Искрено вярвах, че ще видя в шепите си парчета кост от черепа ми.
Премигах срещу Зъба. Беше ме приковал с тъмните си очи и все така летеше — въпреки че носеше и мен.
— Братче, тежиш цял тон — каза. — Какво яде? Камъни?
— Да, и бяха по-меки от главата ти — изхриптях аз.
По устните му едва пробяга усмивка. Явно се беше притеснил доста.
— Макс, добре ли си?
Ръч беше уплашена и изглеждаше още по-малка.
— Ъхъ — успях да измуча. Току-що получих удар или нещо подобно.
— Намери къде да кацнем — казах на Зъба. — Моля те.
69
Около час по-късно прецених, че съм се оправила. Въпросът беше от какво?
Бяхме направили бивак за нощта.
— Ей, какви ги вършите! — казах. — Разчистете още храстите, иначе ще запалим цялата гора!
— Май вече си се съвзела — измърмори Зъба и ритна няколко сухи клона встрани от огъня, който Иги се опитваше да запали.
17
IHOP (International House of Pancakes) — верига заведения за хранене, които предлагат различни видове палачинки. — Бел. прев.