Прокашлях се.
— Ами аз?
Винаги си бях мечтала, че имам майка. Дори… това е толкова срамно, че никога не бих признала, че съм го казала… дори се бях надявала, че един ден тя ще се появи. И че ще бъде прекрасна и ще се омъжи за Джеб. И ще се грижи за всички ни. Да, знам. Жалка история, нали?
Ейнджъл премигна насреща ми.
— За теб не чух нищо, Макс. Нищо. Съжалявам.
72
— Не мога да повярвам! — оповести Газопровода за тридесети път. — Да се откажат от нас! Това са болни хора. Болни изверги. Радвам се, че не ги познавам.
— Съжалявам, Гази — казах и аз за тридесети път и разрових дълбоко съзнанието си за последните капки търпение.
Съчувствах му искрено, наистина искрено, но силите ми се бяха изчерпали преди около тринайсет пъти.
Все пак разроших гладката му мека коса и го прегърнах през раменете. Сълзите бяха набраздили мръсното му лице със следите си. Така ми се искаше просто да се върнем в къщата в планината… Заличителите обаче знаеха за нея — вече я бяха нападнали. Никога нямаше да се върнем, но в момента имах нужда да оставя Гази под горещия душ, след което да го сложа в леглото му.
С тези дни обаче беше свършено.
— Ейнджъл? Стана късно, мъниче. Защо не опиташ да поспиш? Всъщност добре е всички да си легнем по-рано.
— И аз също лягам — каза Ръч с глас, все още дрезгавеещ от плача. — Искам този ден да свърши.
Премигнах. Това беше най-краткото изречение, което беше казвала някога.
Шестимата се събрахме в кръг. Вдигнах левия си юмрук, Зъба сложи своя отгоре му и останалите последваха примера му. След това потупахме юмруците на останалите с дясна ръка.
Винаги го правим, независимо къде сме. Навик.
Ейнджъл се сви на мястото си. Завих я с моя суичър. Газопровода легна до нея, след него и Ръч. Клекнах до нея и оправих яката около шията й.
Почти винаги си лягам последна — вероятно искам да се уверя, че останалите са заспали. Заех се да оградя огъня. Зъба реши да ми помогне.
— Може пък ти все пак да си се излюпила.
Шестимата имахме навика да се закачаме, че сме се излюпили от яйца.
Изсмях се сухо.
— Да. Може. Или да са ме намерили в някоя леха със зеле.
— В някаква степен имаш късмет — добави той тихо. — Да не знаеш е по-добре.
Не беше приятно, че винаги успяваше да прочете мислите ми, при това, без да има телепатични способности.
— Така всички възможности са отворени — продължи. — В твоя случай би могло да е по-зле, но би могло да е и далеч по-добре.
Седна на пети, загледа се в огъня и разпери крила, за да ги стопли.
— Нямала е и двайсет. Боже — каза с отвращение. — Сигурно е била наркоманка или нещо подобно.
Не би го казал пред останалите. За някои неща се доверявахме само един на друг.
— Може и да не е така — обадих се и засипах огъня с пепел. — Може да е била нормално момиче, което е направило грешка. Все пак е решила да изчака деветте месеца и да те роди. Може би е имала намерение да те отгледа или да те повери на някое наистина добро приемно семейство.
Зъба изръмжа с недоверие.
— Единият вариант е да попадна в илюзорно добро семейство, което желае да ме осинови. Другият — при орда побъркани учени, които отчаяно искат да правят генетични експерименти с невинни деца. Познай на мен кое се пада.
Той се отпусна уморено до Гази, затвори очи и сложи едната си ръка пред лицето.
— Съжалявам, Зъб — произнесох безгласно.
Накрая си легнах и аз. Протегнах крак, за да докосна Ръч, и прегърнах Ейнджъл. Бях твърде уморена, за да се тревожа за болката в главата ми от по-рано. Твърде уморена да се чудя как щяхме да открием Института в Ню Йорк. Твърде уморена, за да мисля за спасението на света.
73
— Ей! — подвикнах. — Време е да ставате!
Ще си отдъхнете, като научите, че краткият ми престой в безгрижните дебри на отмората приключи категорично още щом слънцето блесна през клепачите ми на следващата сутрин.
Станах и запалих огъня — ето какъв всеотдаен прекрасен водач съм, — а после започнах да подритвам с обич останалите, за да ги събудя.
Наоколо се понесе мучене и пъшкане. Без да им обръщам внимание, се опитах да закрепя тигана с пуканки „Джифи поп“18 на една пръчка над огъня. Пуканки за закуска… Защо не? Нали пак е нещо зърнено! Като… като овесени ядки, но надути от високо самочувствие.
Освен това на картечния трясък на пукащите пуканки е трудно да останеш заспал. Скоро и останалите от ятото се събраха около огъня и взеха да търкат сънено очи.
18
Американска марка пуканки, които се продават в готова опаковка с тиган за еднократна употреба — Бел. прев.