По дяволите.
Ятото ме гледаше в очакване да кажа на Газопровода да се опомни и да се стегне.
Пристъпих напред и го дръпнах в прегръдките си. Облегнах чело в неговото и просто го стиснах в обятията си. Пригладих светлата му коса с пръсти и усетих, че гърбът му потръпва.
— Съжалявам, Гази — промърморих. — Прав си. Наистина всичко е отвратително. Знам, че понякога е трудно. Кажи какво да направим, за да се почувстваш по-добре? — Кълна се, че ако беше казал: „Да се нанесем в Риц“, щях да го направя.
Той подсмръкна, поизправи се и избърса лице в мърлявия си ръкав. Обещах си, че скоро ще купя нови дрехи за всички. Нали бях госпожа Банкерката.
— Наистина ли? — каза той с плахо детско гласче.
— Наистина.
— Ами, тогава искам просто… просто да седнем някъде и да се наядем до насита. Не да ядем в крачка, искам да седнем, да си починем и да се нахраним.
Взрях се сериозно в очите му.
— Мисля, че можем да го уредим.
103
Отново се озовахме близо до Сентръл парк в търсене на заведение, в което да се нахраним. На Петдесет и седма улица имаше едно прилично място, но трябваше да чакаме половин час. Тогава видяхме някакъв ресторант в самия парк, срещу пресечката. Дъбовете наоколо бяха покрити с милиони сини лампички, а на табелата пишеше: „Паркингът за «Гардън тавърн» е насам“. Между дърветата се издигаше внушителна сграда с огромни прозорци, които гледаха към парка.
— Този изглежда страхотно! — каза Гази развълнувано.
И беше последното място на Земята, в което бих искала да влезем. Твърде голямо, твърде лъскаво, твърде скъпо и без съмнение пълно с богаташи възрастни. Нямаше как да се впишем, щяхме да се набием на очи.
Въпреки това Газопровода искаше да се храним тук. А аз му бях обещала, че ще изпълня каквото пожелае.
— Хм… Добре — казах.
Страхът и притеснението вече бяха плъзнали по цялото ми тяло. Зъба отвори тежката стъклена врата и влязохме.
— Уха! — възкликна Ръч и се ококори.
От приемната на входа се влизаше в три отделни зали за хранене. Залата с форма на призма беше пълна с кристали — полилеи, канделабри28, фасетни прозорци. Вход номер две водеше към градината, която изглеждаше като тучна избуяла джунгла, но с маси, столове и келнери по средата. Третата зала се казваше „Замъка“ — за гостите, които искаха да се чувстват царствено, докато дъвчат. И трите зали бяха с високи тавани с греди. В „Замъка“ имаше камина, която можеше да побере цяло теле.
С облекчение забелязах, че не сме единствените деца, макар че само ние нямахме възрастен придружител.
— С какво да ви бъда полезна? — Висока руса жена с излъчване на модел спря очи на нас и после се огледа да провери с кого сме. — Родителите си ли чакате?
— Не — казах и се усмихнах. — Сами сме. Бихме искали маса за шестима, моля. Поканих приятелите си с парите за рождения си ден.
Поредната лъжа, подплатена с поредната усмивка.
— Хм… Ясно — рече жената.
Поведе ни към маса в „Замъка“, в дъното, до кухнята. В случай на нужда това предлагаше удобен маршрут за бягство, затова не се възпротивих.
Докато се настанявахме по столовете, тя ни раздаде големи лъскави менюта.
— Днес ще ви обслужва Джейсън. — Огледа ни за последно с колебание и ни остави.
— Макс, това… е… просто… велико… — каза Ръч развълнувано и се вкопчи в огромното си меню. — Най-жестокото място, на което сме яли!
Меко казано, предвид всички случаи, в които бяхме обядвали нещо, изровено от боклука.
Зъба, Иги и аз се чувствахме ужасно, Ръч, Гази и Ейнджъл бяха в екстаз.
Всъщност „Замъка“ би бил приятен, ако ненавиждах да бъда сред хора, да се набивам на очи, да съм близо до възрастните, да ме тресе параноя и да пилея пари.
Да видим менюто. С облекчение установих, че има отделна част за деца.
— Родителите си ли чакате?
До Иги изникна нисък, набит сервитьор със зализана назад рижа коса — Джейсън.
— Не, сами сме — отвърнах аз.
Той се смръщи и ни огледа критично.
— А-ха. Готови ли сте с поръчката?
— Някой избрал ли си е? — попитах.
Газопровода вдигна очи.
— Колко пилешки филенца има в една порция?
Джейсън доби почти страдалчески вид.
— Мисля, че четири.
— Значи по-добре да си поръчам две порции — каза Газопровода. — И един плодов коктейл. И две чаши мляко.