109
Следобед трябваше отново да идем за храна. Не бяхме успели да намерим шест чифта очила с носове, затова излязохме както си бяхме.
В първия магазин се заредихме със сандвичи, напитки, чипс, бисквити и всичко, което можеше да се яде в движение.
— Предлагам да напуснем града веднага щом се стъмни — казах на Зъба.
Той кимна.
— Къде ще идем?
— Няма да се отдалечаваме — продължих. — Все още не съм се отказала да разучим този Институт. Може да идем навътре в сушата? Или пък някъде край океана?
— Ей, вие!
Подскочих и изпуснах безалкохолното си. Пред нас изникна младеж, подстриган на гребен. Ръч се бутна в гърба ми, а Зъба застина.
— Вие сте идеални! — каза той развълнувано.
Много мило, че поне някой беше на това мнение. Кой обаче беше този откачалник?
— Идеални за какво? — попита Зъба с ледено спокойствие.
Младежът посочи един магазин с мършавата си татуирана ръка. На витрината пишеше: „Ти си: модата утре още днес“.
— Правим фестивал на преобразяването! — обяви момчето, сякаш съобщаваше, че сме спечелили един милион долара. — И можете да се преобразите напълно, при това безплатно — само трябва да позволите на стилиста да прави с вас каквото пожелае.
— И какво ще ни направи? — попита Ръч с интерес.
— Грим, прически, всичко! — обеща момчето ентусиазирано. — Без татуировки. За тях ни трябва разрешение от родителите.
— Ясно, без татуировки — прошепнах аз.
— Аз съм съгласна! — каза Ръч. — Звучи забавно! Може ли, Макс? Искам да се преобразя!
— Ами…
Две тийнейджърки излязоха от „Ти си“. Видът им беше зашеметяващ. Вероятно и приятелите им нямаше да ги разпознаят.
Чухте ли?
— Съгласна съм — побързах да кажа.
Зъба се опули за миг, но аз го погледнах многозначително.
— С удоволствие ще бъдем преобразени. И ще изглеждаме съвсем различни.
ЧАСТ ШЕСТА
КОЙ Е ТАТКО, КОЯ Е МАМА?
110
— Стои ти много яко — каза Ръч одобрително, когато се завъртях, за да й покажа гърба на новото си дънково яке. Разбира се, щеше да се наложи да направя дълги прорези за крилете, но иначе беше страхотно.
Извърнах очи към нея и се ухилих. Изобщо не приличаше на Ръч. Всеки път, щом я погледнех, направо се стрясках. Бяха изправили тъмнокестенявата й свръхкъдрава коса със сешоар и я бяха подстригали на етажи. След това я бяха изпъстрили с руси кичури. Разликата беше огромна — само за час от мърляво хлапе се беше превърнала в невисок модел. Досега не си бях давала сметка, че има заложбите да стане красавица, когато порасне. Ако пораснеше.
— Гледайте! — Газопровода беше избрал камуфлаж от горе до долу.
— На мен ми харесва — казах и вдигнах палец.
Бяхме посред пълното си физическо преобразяване в подобния на хамбар магазин за дрехи втора употреба. Част от русата коса на Гази беше изсветлена до бяло и стърчеше на рогчета, намазана с гел. Връхчетата им бяха яркосини. Отстрани беше подстриган съвсем късо.
— Но трябваше да позволиш да ми напишат „Чупката“ отзад на главата — оплака се той.
— Не — отвърнах и му оправих яката.
— Ама на Иги му пробиха ухото!
— Nein29 — казах.
— Всички имат надписи — каза той, като изимитира идеално гласа на фризьора.
— Заб-ра-ви!
Той изсумтя с досада и отиде при Зъба. Неговата коса също беше подстригана късо, с изключение на един дълъг кичур пред очите му. Бяха я направили на кичури в различни тонове на кестенявото и в момента приличаше точно на оперението на мишеловите. Какво съвпадение. В магазина беше подменил облеклото си: обичайното черно беше станало леко различно черно.
— Виж колко е хубаво — рече Ейнджъл и вдигна дантелена пачка за балет.
Вече я бях облякла във фланелка и широки панталони с джобове отстрани. За горна дреха си беше избрала синьо ватирано яке.
— Хм — изсумтях при вида на дантелите.
— Много е хубава, Макс — примоли се тя. — Моля те?
Зачудих се дали мога да усетя, ако се опитва да ми внуши нещо с мисъл. Гледаше ме с широко отворени невинни очи.
— И на Селесте също й харесва — добави.
— Ейнджъл, въпросът е, че не съм сигурна колко практично е да носиш рокличка на балерина. Предвид, че през повечето време бягаме и се крием.
Тя измери пачката с поглед и вдигна вежди.
— Вярно.
— Готови ли сме? — попита Иги леко нетърпеливо. — Не че не обожавам да вися в магазини.