Блъснах я нагоре, за да покажа, че съм готова да я извадя от рамото. Определено бих го направила.
Зъба се изправи тромаво до мен. Очите му грееха ясно, но се движеше с усилие.
— Пак се бъзикаш с компютъра ми — оплака се хакерът.
Отпуснах хватката си, а той се обърна към Зъба:
— Боже, на теб пък какво ти се е случило?
— Порязах се, докато се бръснех — каза Зъба.
Хакерът вдигна вежди и разтри контузеното си рамо.
— Защо се върнахте тук? — попита с яд. — Съвсем ще ми съсипете харддиска.
— Дай да видя — обадих се и той намусено отвори лаптопа си.
На екрана се лееше съдържанието на главата ми — образи, думи, снимки, карти, математически уравнения.
Хакерът се смръщи, но изглеждаше по-скоро объркан, отколкото ядосан.
— Странно — рече той. — Не виждам да носите компютър с вас.
— Не — отговори Зъба. — Нямаме дори мобилни телефони.
— А PalmPilot31? — продължи хакерът.
— Не — отвърнах. — В момента вещите ни са доста оскъдни.
Например един пакет носни кърпички щеше сериозно да ни приближи към разкоша.
— А чип с памет? — настоя той.
Замръзнах. Почти против волята си плъзнах поглед към Зъба.
— Какъв чип с памет? — попитах, като се опитах да звуча небрежно.
— Без значение — отговори хакерът. — Какъвто и да било чип с данни, който може да влияе на харддиска ми.
— Ако имаме чип — започнах предпазливо, — ти би ли могъл да проникнеш в него?
— Стига да знам какво представлява — каза той. — Може би. Какво имате?
— Малко, квадратно нещо — казах, без да го поглеждам.
— Толкова голямо?
Вдигна пръсти на около осем сантиметра един от друг.
— По-малко.
Приближи ги на сантиметър един от друг.
— Имате толкова малък чип с памет?
Кимнах.
— Дайте да го видя. Къде е?
Поех дълбоко въздух.
— В мен. Имплантиран е. Видях го на една рентгенова снимка.
Той ме изгледа ужасено, изключи компютъра и затвори екрана.
— Носиш толкова малък чип в тялото си! — повтори.
Кимнах. Явно по някаква причина това беше по-зле и от диагноза за шарка.
Той отстъпи няколко крачки.
— Подобен чип не води до нищо добро — обясни бавно, сякаш бяхме малоумни. — Може да принадлежи на Агенцията за национална сигурност. Не искам да се забърквам с тях. Слушайте, стойте настрана! Току-виж погнат и мен. — Той отстъпи в мрака, вдигнал ръце пред себе си, сякаш за да попречи на злото. — Мразя ги! Мразя ги!
И изчезна в лабиринта на тунелите.
— До скоро — прошепнах аз. — Не ми се ще да съм на твое място.
Зъба ме изгледа с раздразнение.
— Където и да те заведа, все проблеми.
Щеше да е хубаво да не беше толкова пострадал — за да мога да му ударя един.
120
Опитахме се да поспим — определено имахме нужда. Унесох се. И в следващия момент не спях. Поне това ми беше ясно. Но не бях и точно будна.
Сякаш бях засмукана в друго измерение — усещах тялото си, знаех къде се намирам, но не можех нито да се движа, нито да говоря. Бях във филм с мое участие и просто гледах какво се случва. Движех се в някакъв тъмен тунел или той се движеше около мен, а аз стоях неподвижно. От двете ми страни фучаха вагони, така че явно беше тунел на метрото.
Помислих си: Добре, тунел на метрото. И какво?
Пред мен изникна станция „Тридесет и трета улица“. Сградата на Института беше на Тридесет и първа. В тъмнината на тунела от бълнуването ми различих мръсна ръждясала решетка. Видях се как вдигам решетката. Отдолу течеше зловонна кафеникава вода. Уф-ф-ф — беше канализацията под града.
Сетихте ли се?
Под дъгата…
Бинго, Макс — каза Гласът ми.
Отворих широко очи. Зъба ме наблюдаваше угрижено.
— И сега какво?
— Знам какво трябва да направим — казах. — Събуди останалите.
121
— Насам — казах и тръгнах през мрачния тунел.
Сякаш на ретините ми се беше запечатала подробна карта, която се наслагваше върху реалността и ми позволяваше да следя нужния маршрут. Ако тази карта беше постоянна, би ме побъркала, но за момента се оказваше адски полезна.
Вероятно трябва да спомена още нещо — в момента бях страшно изплашена, по-изплашена от когато и да било, без дори да разбирам защо. Може би не исках да науча истината. Освен това главата ми пулсираше, което влошаваше положението. Дали не наближаваше краят на моя срок на годност? Щях ли да умра? Дали просто щях да се строполя и да изчезна от света и от живота на приятелите си?
31
Популярно в САЩ мобилно устройство за сърфиране в интернет, подобно на iPhone. — Бел. прев.