Произход. Изглеждаше обещаващо, затова кликнах отгоре. Очите ми пробягаха по редовете… и гърлото ми се стегна. Едва не изпаднах в шок на място.
Видях нашите имена, списъци с болници, имена на градовете, дори имена, които, изглежда, бяха на родителите ни. После видях снимки на възрастни хора, които явно вървяха с имената. Това ли бяха нашите родители? Сигурно. Боже. Точно в десетката! Точно каквото търсехме!
Кликнах на „отпечатай“ и принтерът започна да бълва листа.
— Какво правиш? — приближи се Зъба.
— Мисля, че намерих нещо — казах превъзбудено.
Осъзнавах, че нямаме време да разглеждаме загадъчните документи тук, на място.
— Ще го разпечатам и после трябва да се махаме. Събери останалите.
Щом листата излизаха от принтера, ги сгъвах и ги прибирах по джобовете си. Дори не знаех колко още има, но накрая потокът спря. Изгарях от желание да разкажа на останалите, но не го направих. Забих зъби в бузата си отвътре до болка. Сега разбирате ли защо аз съм водачът?
— Хайде! — казах трескаво. — Да се омитаме! Бързо!
— Хм, един момент, Макс — каза Газопровода с много, много странен глас.
127
Беше застанал до една стена, пред която висеше платнище, и с типичното си любопитство го беше дръпнал. Предпазливо се приближихме и очите и на шестима ни се опулиха невярващо.
Когато се доближих на половин метър, сърцето застина в гърдите ми. Едва успях да потисна вика си. Ейнджъл не се сдържа и извика, но Зъба й запуши устата.
Стената зад платнището беше стъклена. Нищо толкова особено.
Но зад стъклото имаше друга лаборатория с апаратура, компютри и… клетки.
Клетки със спящи силуети вътре. С размерите на деца.
Десетки.
Мутанти.
Като нас.
128
Онемях. Погледът ми пробяга по стъклото и се спря на малка клавиатура на нивото на очите. Приближих се и я натиснах по онзи невинен начин, който казваше „без да искам“.
Стъклената стена се отвори и ние влязохме на пръсти. Нервите ни бяха опънати до крайност.
Наистина, това бяха деца мутанти, които спяха в различни по форма и размери клетки. Връхлетяха ме спомени за ужасяващото ми болезнено детство и усетих, че има опасност да изпадна в паника. За около минута бях забравила за главоболието, но сега то се върна и главата ми взе да пулсира, сякаш мозъкът ми се канеше да избухне.
Ейнджъл тъжно се взираше в една клетка. Застанах до нея. От стотиците експерименти само ние и Заличителите бяхме излезли успешни — поне доколкото знаех. Двете малки създания, които спяха на пода на клетката си, очевидно бяха ужасяващ провал и вероятно нямаше да изкарат още дълго. Част от органите им бяха извън тялото. Бъбреците, червата, сърцето. О, горките деца!
— Това е ужасно — прошепна Зъба.
Обърнах се. Стоеше пред едра котка, приличаща на сервал или маргай32. Досега не бях виждала живо животно в лабораториите. Докато се чудех какво търси котката тук, тя се събуди, премигна сънено, обърна се на другата страна и продължи да спи.
Преглътнах няколко пъти. Очите й бяха човешки. Когато се вгледах по-отблизо в лапите й, видях под ноктите й човешки пръсти. Света Богородице!
Обърнах се. Ейнджъл четеше табелката на друга малка клетка. Подобният й на куче обитател явно сънуваше, че тича.
— Здрасти, куче — прошепна Ейнджъл. — Здрасти, кученце. Приличаш на Тото. От „Магьосникът от Оз“.
Отидох при Ръч, която стоеше вцепенена до една клетка.
Надникнах.
Създанието вътре имаше криле.
Дадох знак с поглед на Зъба и той се приближи. Когато видя детето птица, въздъхна и поклати глава. За миг в очите му прочетох истинска тъга и съчувствие. Прииска ми се да го прегърна. Разбира се, не го направих.
— Нали знаеш, че не можем да спасим всички — каза ми той предпазливо.
— Не забравяй, че от мен се очаква да спася целия свят — прошепнах. — Мисля да започна от тези тук.
Браво на теб, Макс — обади се Гласът. — Това е разликата между теб и Зъба.
Да не си посмял да кажеш нещо лошо за Зъба — помислих в отговор. — Той обикновено е прав. Вероятно е прав и сега.
Кое е по-важно — да си прав, или да постъпиш правилно? Това е един от най-трудните уроци.
Добре, няма значение. В момента съм доста заета.
— Започвай да отваряш клетките — прошепнах на Иги, който го прошепна на Газопровода, а той предаде нататък по веригата.
32
Сервал — вид африканска дива котка, приблизително с размерите на рис; маргай — малко по-дребен вид южноамериканска дива котка. — Бел. прев.