Присмехулниците не се задоволяват с това, че е изсвирила криво-ляво една пиеса, и я молят да им даде възможност още да се насладят на „чудното“ й изпълнение. Тя отново сяда на пианото и влага цялото си старание. Веднъж издрънка една след друга четири пиеси, между които и соната на Бетховен. Тя ни предупреди, че това е именно соната на Бетховен, иначе едва ли бихме се досетили. Всички, тоест гостите и аз, седяхме около пианистката с вдървени физиономии и съсредоточено разглеждахме шарките на килима.
Като свърши и това изпитание, гостите заобиколиха жена ми и мен и започнаха шумно да възхваляват нейния „изумителен“ талант. Питаха ме защо не съм им казвал, че съм довел през океана такова музикално чудо и т.н. и т.н. — все в тоя дух. Някой път ще ме вбесят така, че ще извърша някаква непоправима глупост. Такова положение наистина не се търпи.
Сега пък се е заела с декламация. Това е такова чудо, че не можеш да го проумееш, колкото и да си блъскаш главата. Интонацията й е нещо средно между ангелско чуруликане, бебешки хленч и вой на куче. Под въздействието на похвалите на нашите „мили“ приятели, която зад гърба й издевателстват над нея, тя влага старание и в овладяването на това изкуство … Ах, ако не беше толкова мила! — заключи с въздишка моя събеседник.
Аз мълчах в очакване да продължи своята изповед.
— Най-много ме боли от това, че тя сама се излага на присмех — продължи той след паузата. — Но какво мога да направя? Ако й обясня всичко, ще умре от срам; ако издържи подобно откритие, сигурно ще загуби вярата си в хората, а тъкмо в пълната доверчивост е главната й прелест. Без да подозира горчивата истина, сега тя не се вслушва в скромните ми съвети, поне за тоалетите й. За нещастие само мен не слуша. Когато й намеквам, че някоя рокля, шапка или прическа не й отиват, тя се смее и ми казва неща, които обикновено се говорят от простачки, лишени от вкус и загрозяващи се с несполучливо подбрани тоалети. А съгласете се, че за жената, ако не иска да бъде посмешище за всички, най-важно е умението да се облича прилично и подходящо.
Миналата седмица си купи шапка, на която липсват само свещи, за да стане пълно подобие на коледна елха. Коварните й приятелки изпаднаха в привиден възторг и като се присмиваха вътрешно на жена ми — разбираш ли, на моята жена! — в един глас обявиха, че непременно ще си купят и те същата прелест. А жена ми, сияеща от радост, подробно им разказваше къде и как е попаднала на тази „прелест“. Когато ни канят някъде, жена ми винаги настоява да отидем половин час преди определеното време. Страхува се да не закъснее и да се покаже неучтива, защото са я убедили, че без нея вечерта не е вечер и никакво събиране не може да се открие, преди тя да е дошла. Тя, разбира се, вярва и на това. Отиваме си винаги последни: втълпили са й, че ако си тръгне дори минута по-рано от останалите гости, радостта и удоволствието на домакините ще бъдат помрачени; че те не ценят никого така, както нея; че тя е единствената и всеобщо призната кралица на сезона и прочие и прочие. Жена ми едва стои на крака от умора, домакините се чудят как да се отърват от нас, но ако само намекна, че вече е време да благодарим за гостоприемството и да си тръгваме, започва такъв протест, сякаш се готвим да извършим кой знае какво престъпление. Молят ни да останем „поне за половин час още“ и жена ми пак вярва и намира, че аз, съвсем напразно обиждам тези искрено обичащи ни приятели. Бих искал да знам защо има толкова много глупости в нашия живот! — завърши оплакването си с нова тежка въздишка моят млад приятел.
Разбира се, аз нищо не можах да му отговоря.
Героят на популярния роман
Когато бях по-млад, четенето на популярни романи винаги ми навяваше печал. Тези литературни произведения, изглежда, действат потискащо и на други, защото неотдавна говорих на тази тема с една умна млада девойка и тя ми каза своето мнение.
— Не мога да понасям героинята на нашите романи! — възкликна разпалено тя. — Направо ми става лошо от нея. Когато не мисля за нея, се чувствам много добре и съм спокойна, но щом ми се мерне пред очите, готова съм да побеснея. Езикът й е прекалено безцеремонен. Не бих я осъдила за това, ако се случва рядко; в края на краищата, когато се наложи, и ние знаем какво да кажем. Тя обаче винаги и навсякъде употребява резки думички. Никога не й се случва да се смути от нещо, дори не се старае да се покаже смутена. Що се отнася до косите й… Ах, това е нещо ужасно! Струва ми се, че на главата си има перука и понякога така ми се иска да я сграбча с ръка и да я смъкна. Къдрите й се вият някак от само себе си и не й създават никакви грижи… Вижте моята коса. Тая сутрин си играх с нея три четвърти час, за да заприлича поне малко на прическата на героинята. И какво излезе? Та аз се боя не само да кимна с глава, но дори да се разсмея, за да не се разпилее на всички страни изкуствената постройка от косми, която ми струва толкова труд. Ами роклите й? Те съвсем ме изкарват от кожата! Всичко й седи като излято и тя хич не се безпокои, че може корсажът й да се на бръчка или полата й да се извие настрани. Тоалетите й са просто идеални. Облича каквото и да е и се появява пред гостите като кукличка. Всички останали жени могат само да й завиждат и да въздишат за успехите, които биха могли да имат тази вечер, ако не беше тази непоносима героиня. А тя дори не е красива. Ако се съди по туй, което говорят за нея, тя е по-скоро грозна. Но това, изглежда, никак не я безпокои, тя е над тия неща. Изобщо тя ме довежда до лудост! — завърши моята млада събеседница.