Няколко години поред аз се разхождах с разни речници в джоба. Усамотявах се някъде и повтарях на глас чужди думи и идиоми с надеждата, че те здраво ще заседнат в главата ми, откъдето бих могъл в случай на нужда да ги измъкна по всяко време. И след тези усилия обаче аз не мога да се похваля с особено знание на чужди езици.
Героят на популярния роман, който никога не е напускал страниците на книгата, изведнъж решава да замине за континента. В следващата глава вече го виждам да обсъжда с френски или немски учени на родния им език най-сложни психологически проблеми. Очевидно авторът просто е забравил да предупреди читателя, че някога на улицата на героя са живели немци или французи и той чрез познанството си с тях е научил техните езици.
Веднъж в един малък провинциален град, където се намирах случайно, пристигна пътуваща актьорска трупа, която представяше една мелодрама. Съдържанието на мелодрамата беше следното. Героинята спеше спокойно с детето си в традиционната мансарда. По някакви непонятни за мен причини злодеят реши да запали къщата. По време на предшестващите три действия той се оплакваше от студенината на героинята и затова, предполагам, му е дошло на ум да я разпали чрез пожара. Беше невъзможно героинята да се спаси през стълбището. Всеки път, когато нещастната жена отваряше вратата, веднага я обгръщаше пламък, който сякаш едва дочакваше този момент. Накрая героинята зави детето си в чаршаф и извика: „Слава богу, че съм изучавала еквилибристика!“ — и без да каже нито дума повече, отвори прозореца, хвана се за близкия телеграфен кабел и като стигна по него до стълба, спусна се благополучно на земята.
Нещо подобно става и с героя на популярния роман. Попаднал в чужда страна, той си спомня, че някога се е познавал в родината си с преселници от тази страна и благодарение на спомена веднага започва да говори на техния език. На мен също ми се е случвало да се запознавам с такива преселници, но никога не съм успявал да науча езика им така добре, както героят на популярния роман.
Откровено казано обаче, аз никак не вярвам, че този герой така лесно усвоява езиците. Струва ми се, че и той е принуден да се обяснява с чужденците главно чрез съчинени от него думи и също като нас се чуди защо не го разбират добре.
Много неща могат да се кажат още за героя на популярния роман. Но и от казаното дотук читателят ще разбере защо той ми е толкова несимпатичен. Ако все пак читателят не разбира, ще се изясня: героят на съвременните популярни романи ми е крайно несимпатичен (нещо повече — той ми е противен), защото е измислен. Такива хора няма на тоя свят и никога не е имало.
Превод Красимира Тодорова, 1970