— Ранулф, какво стана в „Сейнт Пол“? Мъжът сви рамене.
— Чух те да крещиш. Видях свещника да си тръгва, още с кама в ръка. Бях донесъл арбалет, а дори на онази светлина той беше достатъчно голяма мишена.
— Уби ли го?
Ранулф отново сви рамене и се усмихна.
— Разбира се. Стрелата мина през врата му. Умря много бързо, падна пред олтара, близо до килията на отшелника — Ранулф седна на пейката до отсрещната стена. — Преди да умре, те прокле, а отшелникът крещеше, че Божието възмездие се въздава в храма, че грешникът ще отиде в адската бездна и тъй нататък.
— Ами кралят? Ранулф въздъхна.
— Изпраща ти благодарностите си. Казах на Хърви какво е станало. Той записа част от него и го предаде на краля.
Корбет изстена. Не му харесваше, че някой друг е предал на краля събитията от негово име.
— Доволен ли беше кралят?
— Много. Както казах, благодари ти — Ранулф помисли, че сега не е моментът да му споменава за тежката дрънкаща кесия, която кралят му беше подхвърлил.
— Иска ли да ме види? Прислужникът поклати отрицателно глава.
— Не, каза да си почиваш. Замина за Фландрия с армията си. Но каза, че ще се видите, когато се върне.
Корбет кимна и се сети за любимия си стих от псалмите: „Не се надявайте на князе“. Кралят беше непостоянен като слънцето през зимата. Спомни си за „Сейнт Пол“, представи си очите на Дьо Лус, които гневно святкаха към него през решетката и се наруга за глупостта. Трябваше да бъде по-предпазлив. Но сега Мейв беше тук. Единствената жена, единственият човек, когото беше обичал истински.
— Колко дълго ще останеш? — попита я той.
— Много дълго — каза тя. — Достатъчно дълго, за да се оправиш и да се оженим.
На Корбет му се искаше да извика от радост. Усещаше, че зимата навън си отива, че пролетта най-после е дошла и че има за какво да живее.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Този роман се основава на исторически факти. Едуард I жестоко опустошава Берик и изгаря Червената къща на фламандските търговци, когато те отказват да се предадат. Кралят събира благородниците на кралството в „Сейнт Пол“, където Уолтър дьо Монфор бил избран да оспори правото му да облага църквата с данъци. Смъртта го изненадва, както е описано, оставяйки хората да се чудят дали Бог наказва Едуард Английски или защитава правата му. В крайна сметка Едуард постига компромис с църквата, както и с бароните си. Той воюва успешно във Фландрия, но в Шотландия опустошаването на Берик оказва необратимо въздействие и шотландците отказват да му се подчинят.