— Нямам никакво намерение да искам пари от Шамрон. Ще ги взема от човека, който пръв е откраднал картините.
— От Август Ролф?
— Разбира се.
— Изкупление, а?
— Ели, понякога опрощаването на греховете ни излиза много скъпо.
Тръгнаха по обяд. Петерсон изглеждаше разстроен, когато откри, че неговият мерцедес е паркиран в настлания с дребен чакъл преден двор, точно до закрития фолксваген, в който го бяха хвърлили след отвличането. Той седна на предната пасажерска седалка и неохотно позволи на Одед да закопчае китката му с белезници към облегалката за ръка на вратата. Габриел седна зад кормилото и натисна газта малко прекалено агресивно за вкуса на Петерсон. Одед се излегна на задната седалка, като вдигна крака върху светлокафявата кожа и сложи „Беретата“ в скута си.
Швейцарската граница се намираше само на петнайсет мили разстояние от вилата. Габриел пое напред с мерцедеса, а Ели Лавон го последва с покритата кола. Преминаването на границата мина тихо и спокойно; след една повърхностна проверка на паспортите граничният служител им направи знак да потеглят. Габриел бе махнал за малко белезниците на Петерсон, но след като изминаха една миля, той спря колата край пътя и отново го окова за вратата.
Оттам поеха на северозапад, към Давос, после стигнаха до Райхенау, а след това завиха на запад, към сърцето на Вътрешна Швейцария. В пролома Гримзел започна да вали сняг. Габриел намали скоростта, така че Лавон да може да го следва отблизо с тежкия и тромав закрит фолксваген.
Колкото повече отиваха на север, толкова по-неспокоен ставаше Петерсон. Той насочваше Габриел така, сякаш го водеше при заровен труп. Помоли да му махнат белезниците, но Габриел отказа.
— Вие сте любовници, нали? — попита Петерсон.
— С Одед ли? Сладък е, но опасявам се, че не е мой тип.
— Имах предвид Анна Ролф.
— Знам какво имаш предвид. Помислих си, че малко хумор ще разведри обстановката. Иначе може да се изкуша да ти прасна един през лицето.
— Разбира се, че сте любовници. Иначе защо ще се замесваш в тази афера? Тя е имала много любовници. Сигурен съм, че ти няма да си й последният. Ако поискаш да видиш досието й, с радост ще ти го покажа… като професионален жест на вежливост, разбира се.
— Принципите имат ли значение за теб, Герхард, или вършиш всичко само за пари? Например защо работиш за Съвета „Рютли“? Само заради парите ли го правиш или вярваш в онова, което те вършат?
— И двете.
— О, наистина! И кой точно принцип те подтиква да работиш за Ото Геслер?
— Работя за Ото Геслер, защото ми дотегна да гледам как тайфа проклети чужденци въргаля моята страна в калта заради нещо, което се е случило, преди да съм бил роден.
— Твоята страна е превърнала плячкосаното от нацистите злато в твърда валута. Тя е превърнала златните коронки и венчалните халки на евреите в твърда валута. Хиляди ужасени евреи са вложили спестяванията си във вашите банки, преди да отидат в газовите камери на „Аушвиц“ и „Собибор“, а след това тези банки са задържали парите, вместо да ги предадат на законните им наследници.
— Какво общо има това с мен? Шейсет години! Случило се е преди шейсет години! Защо не можем да помръднем от тази точка? Трябва ли да превърнете моята страна в презрян парий пред очите на целия свят заради действията на неколцина алчни банкери отпреди шейсет години?
— Защото трябва да признаете, че сте причинили зло. А освен това трябва да изкупите вината си.
— Пари? Да? Вие искате пари? Вие критикувате нас, швейцарците, за нашата предполагаема алчност, но всичко, което искате от нас, е пари. Като че ли с няколко долара могат да се оправят всички злини, причинени в миналото.
— Това не са ваши пари. Те помогнаха тази държавица увеселителен парк без излаз на море да се превърне в една от най-богатите в света, но това не са ваши пари.
Разгорещен от спора, Габриел караше прекалено бързо и Лавон бе изостанал на няколко ярда. Габриел намали скоростта, за да може Лавон да ги настигне. Беше ядосан на себе си. Последното нещо, което искаше в момента, бе да обсъжда с Герхард Петерсон моралната страна на швейцарската история.
— Има нещо, което трябва да знам, преди да говоря с Геслер.