— Е, очертава се интересна вечер. Махнете тези неща от стола и седнете. Ще направя кафе.
Професор Жакоби прекара няколко минути в ровене сред извисяващите се купчини от книжа, търсейки папката за Август Ролф. Тя беше много тънка.
— Хер Ролф беше частен банкер в най-прекия смисъл на тази дума, мистър Алон. Опасявам се, че повечето от онова, което ще ви кажа, се базира на предположения и слухове.
— Често съм установявал, че човек може да научи много за някого от слуховете, които се разпространяват около него.
— Когато човек се занимава с швейцарски банкер, особено с частен банкер като Август Ролф, слуховете понякога са най-доброто, на което може да се надява. — Професорът надяна очилата си и отвори папката. — В Цюрих има множество малки частни банки, но има и изключително големи. Гигантите, като „Юниън Банк“ и „Креди Сюис“, си имат свои частни подразделения, макар че обслужват само много богати клиенти.
— Колко богати?
— Обикновено минималният банков депозит е около пет милиона долара. Беше ми съобщено, че разузнавателните служби на вашата страна са използвали частните банкови услуги на „Креди Сюис“. — Професорът вдигна поглед към Габриел над папката. — Но пък съм сигурен, че вие не знаете нищо за това.
Габриел пропусна въпроса покрай ушите си.
— От онова, което знам за Август Ролф, съдя, че неговата банка попада в първата категория.
— Точно така. Банката на Ролф беше малко предприятие — самият Ролф и петима-шестима служители най-много. Ако търсехте някой, който да скрие парите ви или вещите ви, Август Ролф бе най-добрият ви приятел. Той беше един от най-дискретните и най-влиятелните банкери в Цюрих. Имаше много могъщи приятели. Ето защо неговото убийство толкова ме озадачи.
— Какво друго знаете за него?
— Поел е семейния бизнес от баща си в началото на 30-те години — това не беше добро време за швейцарските банки. Времето на световната депресия, на паниката в Германия, на валутната криза в Австрия, чиято ударна вълна удари Цюрих. Швейцарски банки се сгромолясваха една след друга. Много частни банки бяха принудени да се слеят с по-едри конкуренти, за да оцелеят. Ролф успя да се задържи на ръба. — Жакоби близна показалеца си и обърна още една страница. — След това Хитлер идва на власт в Германия и започва да създава неприятности за евреите. Еврейски пари и ценности потичат към частните банки в Цюрих… включително и към банката на Ролф.
— Това установен факт ли е?
— Абсолютно. Август Ролф открива повече от двеста банкови сметки на немски евреи. — Жакоби прелисти няколко страници от папката. — Ето тук започват фактите и слуховете. В края на 30-те години агенти на Гестапо започват да пристигат в Цюрих. Те търсят всички еврейски пари, които са били измъкнати тайно от Германия и са били депозирани в швейцарски банки. Носят се слухове, че Ролф е съдействал на Гестапо при нарушаването на швейцарските банкови закони и е разкрил съществуването на еврейски сметки в неговата банка.
— И защо би направил такова нещо?
— Искате ли да чуете моята теория?
— Разбира се.
— Защото е знаел, че парите, депозирани от неколцина евреи, са нищо в сравнение с богатствата, които ще получи, при условие че сътрудничи на нацистка Германия.
— Има ли доказателства, че го е направил?
— Как не! — каза Жакоби, а веждите му рязко подскочиха нагоре над очилата. — Факт е, че по време на войната Август Ролф често е пътувал до нацистка Германия.
— И с кого се е срещал там?
— Не е известно, но неговите пътувания са озадачили достатъчно хора и след войната е било проведено разследване.
— С какъв резултат?
— Абсолютно никакъв. Ролф изчезнал обратно в света на цюрихското банкерство и никой не чул нищо повече за него… допреди една седмица, разбира се, когато някой влязъл във вилата му на Цюрихберг и изстрелял един куршум в главата му. — Жакоби затвори папката и вдигна поглед към Габриел: — Имате ли нещо против сега вие да ми разкажете вашата история, мистър Алон?
След като Габриел приключи разказа си, професор Жакоби дълго време чисти стъклата на очилата си с широкия край на вратовръзката си. Отново ги надяна и ги избута на челото си, след което си наля още една чаша кафе.
— Както изглежда, попаднали сте на голямата конспирация на мълчанието.
— Какво искате да кажете?
— Когато се занимавате с Швейцария, мистър Алон, най-добре е да не забравяте едно нещо. Швейцария не е реална страна. Това е бизнес, тя е управлявана така, както се управлява бизнес. Това е бизнес, който винаги стои в отбранителна позиция. Така е от седемстотин години насам.