Две снимки.
Погледна първата: Август Ролф — млад, красив, богат — седи в някакъв ресторант. Ако се съдеше по вида на масата, беше изпито обилно количество вино. До него седеше пълен мъж с декадентски вид в цивилно облекло и с белези от дуели по бузите. Габриел не го разпозна.
Насочи вниманието си към втората снимка. Фонът представляваше тераса на алпийска вила — Ролф, изправен до парапета, се възхищаваше на величествената гледка в компанията на двама униформени мъже. Габриел разпозна и двамата.
Единият беше Хайнрих Химлер. Другият беше Адолф Хитлер.
Габриел прибра снимките и документите обратно в плика. Беше прекалено голям, за да влезе в джоба му, затова го пъхна отпред, под колана на панталона си, и го закрепи по-здраво, като вдигна ципа на коженото си яке. Погледна бюрото. Нищо не можеше да се направи с чекмеджето; беше на парчета. Избута с крак треските под бюрото и ги прикри със стола на Ролф. „Беретата“ лежеше върху търговския регистър с кожени корици на Ролф. Пусна пистолета в джоба си и се обърна да си върви.
Ориентираше се с помощта на слабата светлина от фенерчето. Отново имаше усещането, че изучава стаята сантиметър по сантиметър, този път в обратен ред. С всяко помръдване на лъча се появяваше нова информация: дъбовото писалище, креслата от осемнайсети век, кожена отоманка…
Мъж, застанал на вратата и насочил пистолет право в сърцето на Габриел.
25.
Цюрих
Габриел хвърли фенерчето към другия край на стаята, извади „Беретата“ и мигновено залегна на пода. Мъжът, който стоеше на вратата, стреля. Пистолетът имаше заглушител, но дулото ослепително блесна в тъмнината. Куршумът изсвири във въздуха над главата на Габриел и разби прозореца зад бюрото на Ролф. Преди човекът да успее да стреля отново, Габриел се изправи на едно коляно и стреля по посока на видяното преди малко святкане на дулото. Изстрелите улучиха мишената — Габриел разбра това, защото чу как куршумите се забиват в плътта и раздробяват кости. Скочи на крака и изтича напред, стреляйки в движение, както го бяха обучили в Академията. Както го беше правил много пъти по-рано. Той се наведе над тялото на непознатия, доближи дулото до ухото му и стреля за последен път.
Тялото се сгърчи конвулсивно, после се отпусна.
Габриел коленичи и претърси джобовете на мъртвеца: нямаше портфейл, нито ключове, нито пари. На няколко крачки от тялото лежеше деветмилиметров „Глок“. Габриел го пъхна в джоба си и излезе в коридора.
До централното стълбище в къщата имаше ниша с два високи прозореца с изглед към улицата. Той погледна надолу и зърна двама мъже, които тежко се изкачваха по стъпалата на входното стълбище. Изтича по коридора до прозорците с изглед към задната градина. Навън имаше друг мъж — с изваден пистолет, изправен, с разкрачени крака, говореше по малко радио, което държеше в ръка.
Докато слизаше надолу по витото стълбище, Габриел изхвърли празната гилза от „Беретата“ и вкара резервния пълнител. Тръгна обратно по пътя, който двамата с Анна Ролф бяха изминали в онази нощ, когато му показа тайния трезор: през просторната трапезария, през кухнята, надолу по задните стълби, през избата с виното и в складовото помещение.
Стигна до един портал с прозорец от витражно стъкло, гледащ към градината. Габриел го открехна съвсем леко и погледна надолу. Мъжът с радиото и пистолета се промъкваше крадешком по заснежената тераса. Другите двама бяха влезли в къщата — Габриел чуваше трополенето на стъпките им на първия етаж над главата си.
Излезе навън и тръгна бързо през градината право към мъжа с пистолета. Заговори бързо на немски:
— Ей, ти! Не видя ли накъде отиде тоя тъпанар? — Мъжът го погледна съвършено объркано. Габриел продължаваше да върви напред. — Какво ти става бе, човек? Да не си глух? Отговаряй!
Когато онзи приближи радиото до устните си, Габриел рязко вдигна ръка и започна да стреля. Пет изстрела, последният в гърдите от три крачки разстояние.
Габриел погледна нагоре към къщата. Виждаха се лъчи на фенерчета, играещи по спуснатите завеси. След това завесите се разтвориха и между тях се появи едно лице. Вик. Силни удари по стъклото.
Габриел се обърна и хукна през градината, стигна до една стена — висока два метра и половина, както предположи, с редица шипове от ковано желязо отгоре. Погледна през рамо и видя двамата мъже от къщата. Единият бе коленичил до мъртвеца, а другият оглеждаше градината с помощта на мощно фенерче.