Габриел подскочи и се хвана за металните шипове върху оградата. Лъч светлина падна върху него и някой извика нещо на немски. Той се изтегли нагоре, като блъскаше крака в стената. Един куршум улучи гипсовата мазилка, последва още един. Габриел усети как остриетата разрязват ръцете му.
Преметна крак върху оградата и се опита да се прехвърли от другата страна, но якето му се бе закачило за един шип и той се замята безпомощно, заслепен от светлината на фенерчето. Яростно изви тялото си и се освободи от шипа, а след това тупна в съседната градина.
Пликът се изплъзна изпод якето му и падна в снега. Габриел го грабна, пъхна го обратно под колана на панталона си и затича.
Блясък на халогенна лампа — и нощта стана ослепителнобяла. Някъде зави алармена сирена. Габриел затича покрай вилата, докато стигна до една друга стена, която я обграждаше откъм улицата. Прехвърли я бързо и тупна от другата й страна.
Озова се на една тясна улица. Прозорците на съседните вили един след друг светваха — тези швейцарци с тяхната легендарна бдителност! Докато бягаше надолу по улицата, в главата му се въртеше Единайсетата заповед на Ари Шамрон: Не се оставяй да те хванат!
Стигна до Крахбюлщрасе, широкия булевард, където бе паркирал колата си. Втурна се надолу по леко наклонената улица и тогава зърна колата си. Рязко се закова на място и се стовари на паважа. Двама мъже оглеждаха вътрешността й с помощта на джобни фенерчета.
Когато се изправи с мъка на крака, мъжете насочиха фенерчетата си към него. Той се врътна мигновено и хукна обратно нагоре по склона. В никакъв случай не се оставяй да те арестуват!
Извади „Глока“, който бе отнел от мъжа в кабинета, и продължи да тича. Усети, че започва да се изморява. Студеният въздух направо режеше белите му дробове, а в устата си усети вкус на ръжда и кръв. След няколко крачки видя светлините на кола, която се спускаше надолу по склона: голямо ауди седан, чиито колела разпръскваха пресния сняг.
Погледна назад през рамо. Двамата мъже го преследваха пешком. Нямаше странични улици, нито тесни улички — беше в капан. Пролей невинна кръв, ако се наложи!
Аудито се носеше право към него. Той спря да тича и с двете си изопнати ръце насочи „Глока“ към него. Колата забави ход и спря на няколко крачки от него, а той се прицели в силуета зад кормилото. Преди да успее да стреля, вратата до предната пасажерска седалка внезапно се отвори.
— Качвай се, Габриел! — извика Анна Ролф. — По-бързо!
Тя караше със същия устрем, с който свиреше на цигулка — едната й ръка на кормилото, другата — стиснала скоростния лост. Надолу по Цюрихберг, през Лимат, по тихите улици на градския център. Габриел внимателно се огледа назад през рамо.
— Вече можеш да караш по-бавно.
Тя намали газта.
— Къде си се научила да шофираш така?
— Аз бях момиче от Цюрих с много пари. Когато не се упражнявах на цигулката, хвърчах из Цюрихзее с една от колите на баща ми. Разбих три, докато навърших двайсет и една.
— Моите поздравления.
— Язвителната не ти подхожда, Габриел. Цигарите ми са в жабката. Направи ми услуга и ми запали една.
Габриел отвори жабката и извади пакет „Житан“. Запали една цигара със запалката на контролното табло. Пушекът одраска гърлото му и той едва не се задуши.
Анна му се присмя:
— Представете си израелски непушач.
— Какво правиш тук, по дяволите?
— Само това ли имаш да ми кажеш? Ако не бях се появила, щяха да те арестуват.
— Не, ако не беше се появила, сега щях да съм мъртъв. Но въпреки това искам да знам какво, по дяволите, правиш тук. Рами даде ли ти разрешение да напуснеш вилата?
— Подозирам, че вече е открил, че ме няма.
— Как успя да се измъкнеш?
— Качих се горе, в моето студио, да свиря. Пуснах запис на едно много дълго парче. Предполагам, че се сещаш за останалото.
— Как се измъкна от околностите на вилата?
— Карлос каза на Рами, че ще ходи в селото да напазарува. Аз бях на задната седалка под едно одеяло.
— Със сигурност можем да приемем, че няколко десетки мои колеги трескаво и безрезултатно те издирват в момента. Това беше много глупав ход от твоя страна. Как стигна до Цюрих?
— Със самолет, разбира се.
— Директно от Лисабон?
— Да.
— Откога си тук?
— От около два часа.