Обърна се и огледа лицата на хората, застанали зад него. Не разпозна никого. Но нещо друго го порази. Всички те бяха приковани от красотата на олтарната икона. Е, поне нещо добро бе произлязло от престоя му във Виена. Хвърли още един последен поглед на картината, а след това излезе от катедралата и тръгна към Еврейския квартал.
Варварската мечта на Адолф Хитлер да освободи Виена от евреите бе осъществена до голяма степен. Преди войната около двеста хиляди бяха живели тук, мнозина от тях в лабиринта от улици около Юденплац. Днес бяха останали само няколко хиляди, главно новопристигнали от Изтока, и старият Еврейски квартал бе превърнат в ивица от бутици, ресторанти и нощни клубове. Виенчани го наричаха Бермудския триъгълник.
Габриел премина покрай прозорците на баровете със спуснати жалузи на Щернгасе, после зави по една лъкатушна пешеходна алея, водеща до каменно стълбище. Горе имаше тежка врата, украсена с ковани гвоздеи. До вратата се виждаше месингова табелка: „Военновременни искове и издирвания — само с предварителна уговорка.“ Той натисна звънеца.
— С какво мога да ви помогна?
— Бих искал да видя мистър Лавон, моля.
— Имате ли уговорена среща?
— Не.
— Мистър Лавон не приема посетители без предварително записване.
— Опасявам се, че случаят е спешен.
— Името ви, моля?
— Кажете му, че го търси Габриел Алон. Той ще се сети.
Стаята, в която въведоха Габриел, беше в класически виенски стил, що се отнасяше до пропорциите и обзавеждането: висок таван, полиран дървен под, който отразяваше светлината, нахлуваща през големите прозорци, лавици, които се огъваха под тежестта на безброй томове и папки. Лавон като че ли се губеше в тази обстановка. Но пък той притежаваше много специалната дарба да се слива с фона.
В този момент Лавон едва-едва запазваше равновесие върху библиотечната стълбичка, докато прелистваше съдържанието на издута папка и си мърмореше нещо под нос. Светлината от прозорците хвърляше зеленикави отблясъци върху лицето му и именно в този миг Габриел осъзна, че стъклата са непроницаеми за куршуми. Лавон изведнъж вдигна поглед от папката и наклони глава надолу, за да го види над очилата си с изцапани полукръгли стъкла, кацнали на края на носа му. Пепел от цигарата му падна в папката. Той като че ли не забеляза това, защото я затвори, пъхна я на мястото й на лавицата и се усмихна:
— Габриел Алон! Ангел-отмъстителят на Шамрон. Господи боже, какво правиш тук?
Слезе от стълбичката като човек със стари болки в ставите. Както винаги, той като че ли бе облякъл всичките си дрехи наведнъж: синя риза с яка с копчета, бежов пуловер с висока яка, плетена вълнена жилетка, увиснало сако от плат „рибена кост“, което изглеждаше с един номер по-голямо. Беше се обръснал много небрежно и носеше само чорапи, без обувки.
Хвана двете ръце на Габриел и го целуна по бузата. Колко ли време е изминало? Двайсет години, помисли си Габриел. Според речника на операцията „Гняв Божи“ Лавон беше ayin — ловец. Археолог по образование, той беше дебнал членове на „Черният септември“ и бе изнамирал начини да ги унищожи. Беше блестящ при провеждане на наблюдение, хамелеон, който винаги можеше да се слее с околната среда. Операцията бе свързана с ужасяващо физическо и психическо натоварване за всички, но Габриел си спомняше, че Лавон бе страдал най-много. Работейки сам и незащитен сред враговете за дълги периоди от време, той бе развил хронично стомашно заболяване, което бе довело до намаляване на оскъдното му тегло с десет килограма. Когато всичко свърши, Лавон започна да работи като доцент в Еврейския университет, а в края на седмицата обикновено се занимаваше с разкопки на Западния бряг. Скоро се натъкна и на други гледни точки. Също като Габриел, той беше син на оцелели от Холокоста. Търсенето на древни останки изглеждаше тривиално, когато в близкото минало имаше толкова много за изравяне. Той се премести във Виена и започна да използва изключителните си дарби по друг начин: издирваше нацисти и плячкосани от тях съкровища.