— Не си спомням кога съм спал за последен път.
Лавон поклати глава и сложи малката си ръка на рамото на Габриел:
— Пак си убил някого, Габриел. Виждам го, изписано на лицето ти. Белега на смъртта. Иди в стаята си и си измий лицето.
— А ти бъди добро момче и пази гърба си.
— Бях свикнал да пазя твоя.
— Ти беше най-добрият.
— Ще ти издам една малка тайна, Габриел. Все още съм най-добрият.
С тези думи Лавон се обърна и изчезна сред тълпата на Юденплац.
Габриел отиде пеш до италианското ресторантче, където за последен път се бе хранил със своите Леа и Дани. За първи път след десет години той застана на мястото, където колата бе експлодирала. Погледна нагоре и видя шпилът на катедралата „Свети Стефан“ да се рее над покривите. Внезапно задуха вятър; Габриел вдигна яката на палтото си. Какво беше очаквал да изпита? Мъка? Ярост? Омраза? За голяма своя изненада, не почувства нищо особено. Обърна се и тръгна в дъжда обратно към хотела.
Под вратата бе пъхнат екземпляр на „Ди Пресе“, който лежеше на пода в малкото преддверие. Габриел го вдигна и влезе в спалнята. Анна все още спеше. По някое време бе свалила дрехите си и в неясната светлина сияйно бялата кожа на рамото й се открояваше на фона на завивките. Той пусна вестника на леглото до нея.
Изтощението изведнъж го овладя. Имаше нужда от сън. Но къде да легне? На леглото ли? До Анна? До дъщерята на Август Ролф? Какво знаеше тя? Какви тайни бе скрил от нея баща й? Какви тайни бе скрила тя от Габриел?
Спомни си какво му бе казал Джулиан Ишърууд в Лондон: „При всички случаи смятай, че тя знае повече за баща си и за неговата колекция, отколкото ти казва. Дъщерите имат склонност да защитават бащите си дори когато ги смятат за пълни негодници.“
Не, помисли си той, няма да легна да спя до Анна Ролф. В дрешника намери допълнително одеяло и още една възглавница и си направи надве-натри легло на пода. Все едно че лежеше върху плоча от студен мрамор. Пресегна се и без да поглежда, опипа пухения юрган, търсейки вестника. Тихо го разтвори, за да не я събуди. На първа страница имаше статия за убийството на швейцарския писател Емил Жакоби в Лион.
28.
Виена
По залез-слънце Ели Лавон телефонира на Габриел в хотелската стая. Анна се размърда, а след това отново се унесе в неспокоен сън. По някое време следобед тя беше изритала одеялата и тялото й лежеше, изложено на студения въздух, проникващ през полуотворения прозорец. Габриел я зави и слезе долу. Лавон седеше в салона за посетители и пиеше кафе. Наля малко и на Габриел и му подаде чашата.
— Днес видях твоя приятел Емил Жакоби по телевизията — рече Лавон. — Както изглежда, някой се е вмъкнал в апартамента му в Лион и му е прерязал гърлото.
— Знам. Някакви новини от Ню Йорк?
— Смята се, че между 1941 и 1944 година Август Ролф е придобил голям брой картини на импресионисти и модернисти от галериите в Люцерн и Цюрих — картини, които няколко години по-рано са висели в еврейски галерии и еврейски домове в Париж.
— Каква изненада! — промълви Габриел. — Голям брой ли? Колко?
— Не е ясно.
— Купил ли ги е?
— Не точно. Смята се, че картините, придобити от Ролф, представляват част от две големи размени, направени в Швейцария от агенти на Херман Гьоринг.
Габриел си спомни какво му бе казал Джулиан Ишърууд за алчните колекционерски навици на райхсмаршала. Гьоринг се бе радвал на неограничен достъп до галерия „Жьо дьо Пом“, където конфискуваните произведения на изкуството на Франция са били държани на склад. Беше си присвоил стотици картини на модернисти, за да ги размени срещу картини на Старите майстори, които предпочиташе.
— Говори се, че на Ролф е било позволено да купи картините за нищожна сума — каза Лавон. — Нещо много-много под реалната им цена.
— Значи ако случаят е такъв, придобивката трябва да е била напълно легална според швейцарските закони. Ралф е могъл да заяви, че е извършил покупката добросъвестно. И дори картините да са представлявали открадната собственост, законът не го задължава да ги върне.
— Така изглежда. Въпросът, който трябва да зададем, е следният: Защо е било позволено на Август Ролф да купи картини, които са преминали през ръцете на Херман Гьоринг като обезценени стоки?
— Твоят приятел в Ню Йорк има ли отговор на този въпрос?