Фериботът от Хоек ван Холанд до Харуич закъсня с няколко часа поради лошото време в Северно море и затова Габриел и Анна Ролф се появиха в Мейсънс Ярд късно следобед. Габриел два пъти кратко натисна клаксона и вратата на товарната площадка бавно се вдигна нагоре. Щом влязоха вътре, той изключи мотора и изчака вратата да се затвори отново, преди да слезе от колата. Взе големия сейф от задната седалка и поведе Анна през склада към асансьора. Ишърууд ги чакаше там.
— Вие сигурно сте Анна Ролф. За мен е чест да се запозная с вас, наистина. Имах изключителната привилегия да слушам изпълнението ви в една Вечер на Менделсон. Беше наистина дълбоко вълнуващо преживяване.
— Много сте любезен.
— Ще заповядате ли вътре, моля?
— Благодаря.
— Той тук ли е вече? — попита Габриел.
— Горе, в изложбената зала е.
— Да вървим.
— Какво има в сейфа?
— Почакай минутка, Джулиан.
Шамрон стоеше в центъра на стаята, като пушеше вонящите си турски цигари и напълно пренебрегваше платната на Старите майстори, които го заобикаляха. Габриел виждаше как Стареца усилено напряга паметта си. Година по-рано в същата тази стая те бяха пуснали в ход последния етап на една операция, завършила със смъртта на Тарик ал Хурани. Когато видя Анна Ролф да влиза в стаята, лицето му светна и той топло стисна ръката й.
Габриел сложи сейфа на пода и вдигна капака. След това извади първата картина, разви опаковката и я подпря на пода.
— Божичко! — прошепна Ишърууд. — Пейзаж на Моне.
Анна се усмихна:
— Почакайте, това е само началото.
Габриел извади следващата картина — автопортрет на Ван Гог — и я постави до Моне.
— О, всемогъщи боже! — промълви Ишърууд.
След това се появи Дега, после Рембранд, след него Сезан и Реноар и тъй нататък, докато всичките шестнайсет платна не бяха разположени по цялата дължина на галерията. Ишърууд седна на дивана, притисна с длани слепоочията си и се разплака.
— Е, това се казва въведение! — каза Шамрон. — Имаш думата, Габриел.
Анна бе чула цялата история по пътя от Цюрих до немската граница, затова отстъпи назад и се зае да утешава Ишърууд, докато той не откъсваше очи от картините. Габриел разказа всичко, което бе научил за Август Ролф и неговата колекция, като завърши с писмото, оставено от Ролф в банковия му сейф в Цюрих. След това описа на Шамрон плана си за възстановяване на останалата част от колекцията на Ролф: двайсетте картини, които бяха откраднати от хранилището във вилата в Цюрих. Когато Габриел приключи, Шамрон смачка цигарата си в пепелника и бавно поклати глава:
— Идеята ти е интересна, Габриел, но има един фатален недостатък. Министър-председателят никога няма да я одобри. Ако не си забелязал, в момента ние фактически сме във война с палестинците. Министър-председателят никога няма да одобри подобна операция само за да си върнем няколко картини.
— Става въпрос за много повече от няколко картини. Ролф намеква за организация на швейцарски банкери и бизнесмени, които са готови на всичко, за да запазят стария ред. И ние имаме достатъчно веществени доказателства, за да предположим, че тези хора съществуват, включително и три трупа: на Ролф, Мюлер и Емил Жакоби. Освен това те се опитаха да убият и мен.
— Положението е направо взривоопасно. Нашите неверни приятели тук, в Европа, тъкмо сега са ни достатъчно сърдити. Няма защо да наливаме масло в огъня с подобна операция. Съжалявам, Габриел, но аз няма да одобря този план и няма да губя времето на министър-председателя с него.
Анна бе изоставила Ишърууд, за да слуша спора между Габриел и Шамрон.
— Струва ми се, че има едно доста просто разрешение на проблема, мистър Шамрон — каза тя.
Шамрон обърна плешивата си глава, за да погледне Анна, развеселен от дързостта й да изкаже мнението си за хода на една операция на Израелското разузнаване.
— Какво е то?
— Не казвайте на министър-председателя.
Шамрон отметна глава назад и се разсмя, а Габриел се присъедини към него. Когато смехът им затихна, настъпи момент на мълчание, което Джулиан Ишърууд наруши: