— Не би ли могла да мине по някой мост?
Росети внимателно обмисли този въпрос.
— Предполагам, че би могла да мине по моста „Риалто“ или по „Академия“, но това ще удължи много пътя й. Ако бях комарджия, щях да заложа на това, че мис Ролф ще вземе водно такси от пристана на хотела директно до Сан Роко.
— И ако го направи?
— Рио делла Фрескада е много тесен канал. Има четири моста между входа на Канале Гранде и спирката за Сан Роко. Там ще имате предостатъчно възможности. Както обичат да казват американците, все едно да ловиш риба в аквариум.
Англичанина хвърли пренебрежителен поглед на италианеца, сякаш искаше да каже, че това е най-неподходящото сравнение, което е чувал за подобна работа, особено като се имаше предвид професията на мишената.
— Дон Орсати каза, че ще ви трябва въоръжение. Пистолет и може би нещо по-мощно, в случай че нещата не станат, както е планирано.
Росети се изправи и се затътри към един старинен сейф. Завъртя деблокиращия механизъм и отвори тежките врати. Взе оттам дипломатическо куфарче, сложи го на бюрото и отново седна. Отвори куфарчето, извади две оръжия, увити поотделно в кече, и ги сложи на бюрото. Разви първото и го подаде на Англичанина — деветмилиметров „Танфолио S“ с лъскаво черно дуло и дръжка от орехово дърво. Миришеше на чиста смазка. Убиецът провери спусъка, претегли оръжието на ръка и надникна в цевта през мерника.
— Има пълнител с петнайсет патрона и по-дългата цев го прави много точен — каза Росети. — Мястото ви на концерта е на предпоследния ред. Съжалявам, но това е най-доброто, което успях да намеря. Ала дори оттам човек с вашата подготовка не би се затруднил да стреля точно с „Танфолио“.
— Ще го взема. И един допълнителен пълнител.
— Разбира се.
— А другото оръжие?
Росети го разви и го подаде на убиеца. Беше тактически картечен пистолет, австрийско производство.
Англичанина го взе и внимателно го огледа.
— Аз специално помолих за „Хеклер и Кох МР-5“ — каза той.
— Да, знам, но не успях да доставя такъв за толкова кратко време. Сигурен съм, че този „Стайр-Манлихер“ ще ви хареса. Лек е и лесно ще можете да го скриете. Освен това той ще ви е като последна възможност.
— Предполагам, че ще трябва да свърши работа.
— Вие специално харесвате „Хеклер и Кох“?
Така беше. Това бе оръжието, което беше използвал в СВВС, но нямаше намерение да сподели тази информация с Росети. Уви и двата пистолета в оригиналните им платнени калъфи и внимателно ги постави в чантата си, заедно с допълнителните пълнители и кутиите с амуниции.
— Ще искате ли още нещо?
Убиецът поклати отрицателно глава и тогава Росети взе молива си и малко тефтерче и започна да изчислява сметката: оръжие, билет за концерта, лични услуги. След като изчисли общата сума в лири, той плъзна тефтерчето по повърхността на бюрото, за да го види убиецът. Англичанина погледна сметката, после — Росети.
— Имате ли нещо против да платя в долари?
Росети се усмихна и пресметна сумата в долари, използвайки обменния курс за деня. Англичанина отброи сумата в шумолящи петдесетдоларови банкноти и добави петстотин долара бакшиш. Синьор Росети сви рамене, сякаш искаше да каже, че не е необходимо да му дават бакшиш, но убиецът настоя и Росети дискретно пъхна парите в джоба си.
Росети и Англичанина се спуснаха заедно на долния етаж и излязоха навън, а Росети заключи вратата зад гърба си. Посрещна ги пороен дъжд — плътни водни струи, които шибаха малката уличка и се изливаха в отводнителните канали, подобно на пълноводен планински поток. Италианецът беше обул чифт гумени ботуши до коленете, а Англичанина се принизи дотам, че да подскача и прескача през локвите със своите мокасини. Това се видя много забавно на венецианския бижутер.
— За пръв път ли сте във Венеция?
— Да, така е.
— От цяла седмица вали така и въпреки това пристигат туристи. Ние имаме нужда от тях, Бог знае, че е така — без тях моя бизнес нямаше да го има. Но понякога дори и аз се уморявам от присъствието им.
На спирката за vaporetto двамата си стиснаха ръцете.
— Трябва да кажа, че тази ваша работа ми се вижда много противна, но предполагам, че трябва да свършите онова, за което ви плащат. Една цигуларка… — Той вдигна ръце в типично италиански жест. — … Една цигуларка може да бъде заменена. Но картините на Тинторето… картините на Тинторето са незаменими. Умолявам ви, никога няма да си простя, ако се окаже, че съм играл някаква роля в тяхното унищожаване.