Десет минути по-късно Габриел и Анна крачеха по „Кале дел’Асенсионе“. Другите членове на екипа бяха тръгнали преди тях и бяха заели позициите си: Джонатан до спирката на vaporetto „Сан Марко“, Шимон и Илана разглеждаха обувки по витрините на „Кале Фрецерия“, Ицхак и Моше седнаха в кафене „Куадри“ на площад „Сан Марко“. Дебора, бебето на групата, получи незавидната задача да храни с пуканки гълъбите в сянката на камбанарията. С възхитително търпение тя позволяваше на птиците да кацат по раменете й и да мътят в косите й. Дори намери един патрулиращ полицай, който да й направи снимка с фотоапарата за еднократна употреба, купен от една будка в центъра на площада.
Когато Габриел и Анна се появиха на площада, ръмеше лек дъждец, подобен на мъглица. Прогнозите предвиждаха още по-силно влошаване на времето през следващите два дни, имаше опасност от проливни дъждове. Работници строяха мрежа от издигнати дъсчени пътеки, тъй че търговията с туристи да може да продължи дори когато приливът от лагуната превърнеше „Сан Марко“ в плитко езеро.
Анна бе облечена с дълго яке от капитониран плат, достатъчно обемно, за да скрие бронираната жилетка отдолу. Беше си сложила качулката и носеше слънчеви очила на фона на облачното следобедно небе. Габриел смътно усещаше зад гърба си присъствието на Джонатан, който вървеше с разтворен туристически пътеводител в ръце, а очите му бързо-бързо шареха по площада. Той погледна наляво и видя Шимон и Илана, които се разхождаха под колонадата. Редици от стотици масички за кафе се губеха в далечината, подобно на строени армейци на някакъв парад. Базиликата сякаш си рееше пред тях, огромните й кубета бяха като гравирани на фона на оловносивото небе.
Анна хвана Габриел под ръка. Беше напълно спонтанен жест — нито прекалено интимен, нито прекалено сдържан. Можеше двамата да са приятели или колеги; възможно бе току-що да са се любили. От начина, по който го докосваше тя, никой не би могъл да отгатне чувствата й. Само Габриел би могъл, и то единствено защото усещаше лекото треперене на тялото й, а силните пръсти на лявата й ръка болезнено се бяха вкопчили в неговата над лакътя.
Седнаха до една масичка пред кафене „Флориан“, под укритието на колонадата. Един квартет доста неумело свиреше Вивалди, което направо подлуди Анна. Шимон и Илана бяха стигнали до другия край на площада и сега се преструваха, че гледат лъвовете на Пианцета деи Леончини. Ицхак и Моше останаха на своята маса на отсрещната страна на площада, докато Дебора все така позволяваше на гълъбите да издевателстват над нея. Джонатан седна на няколко крачки от Габриел.
Анна поръча кафетата. Габриел извади мобилния си телефон и провери целия състав на своя екип, като започна с Ицхак и свърши с разстроената Дебора. След това прибра телефона в джоба си, улови погледа на Джонатан и поклати глава.
Останаха по местата си, докато Анна допи кафето си. След това Габриел поиска сметката, което за останалата част от екипа бе знак за началото на второ действие. Джонатан направи същото. Макар че всичко бе за сметка на Шамрон, на лицето му се изписа възмущение при вида на астрономическата сума, която му поискаха за едно капучино и бутилка минерална вода.
Пет минути по-късно екип „Джорджоне“ бавно се движеше в строй по Понте делла Палия към сестиера „Кастело“: първи Шимон и Илана, след тях Ицхак и Моше, после Габриел и Анна. Джонатан се навърташе на няколко крачки зад гърба на Габриел, макар че бе прибрал туристическия пътеводител и пръстите му здраво стискаха дръжката на неговата „Берета“.
А на около трийсет и пет метра зад всички тях беше Англичанина. В главата му се въртяха два въпроса. Защо момичето, което бе хранило гълъбите на площад „Сан Марко“, сега вървеше на пет крачки зад Габриел Алон? И защо мъжът, който бе седял близо до Алон в кафене „Флориан“, вървеше на пет крачки пред нея?
Англичанина бе добре запознат с изкуството на контранаблюдението. Анна Ролф се намираше под закрилата на опитен професионален екип. Но нали точно така би действал Алон! Англичанина беше вървял по неговите стъпки; познаваше начина му на мислене. Онзи Габриел Алон, когото Англичанина бе срещнал в Тел Авив, никога не би излязъл на разходка без определена цел, а целта на тази разходка бе да разкрие Англичанина.