На Рива дели Чиавони Англичанина си купи пощенска картичка от един павилион за туристи, докато наблюдаваше как Алон и Анна Ролф изчезнаха в уличките на „Кастело“. След това се обърна и тръгна в обратна посока, като през следващите два часа бавно измина пеш пътя обратно до хотела си.
Венеция е град, където обичайните правила за улично наблюдение и контранаблюдение са неприложими. Това е виртуозно произведение, изискващо сигурната ръка на виртуоз. Няма автомобили, нито автобуси или трамваи. Малко са местата, където можеш да установиш постоянен наблюдателен пост. Има улици, които не водят наникъде — свършват с някой канал или със затворен вътрешен двор, без възможност за бягство. Това е град, в който всички преимущества са на страната на следения.
Този екип „Джорджоне“ беше наистина много добър. Те бяха обучени от най-добрите майстори на Офиса по провеждане на наблюдение и бяха шлифовали уменията си по улиците на Европа и Средния изток. Общуваха мълчаливо, като току излизаха от орбитата на Габриел и влизаха в нея, появявайки се отново и отново от различни посоки. Само Джонатан оставаше непрекъснато на една и съща позиция — на пет крачки зад гърба на Габриел, подобно на спътник, застанал на стационарна орбита.
Вървяха на север и след като преминаха през поредица от площади с църкви, най-накрая се установиха в малко кафене в края на широкия площад „Санта Мария делла Формоса“. Габриел и Анна седнаха до една маса, а Джонатан се присъедини към група мъже, които стояха прави до бара. През прозорците Габриел току зърваше за малко някого от членовете на екипа си: Шимон и Илана си купуваха сладолед от уличен продавач в центъра на площада. Ицхак и Моше се възхищаваха от семплата фасада на църквата „Санта Мария делла Формоса“. А Дебора, възвърнала за малко обичайния си бодър дух, играеше футбол с група италиански ученици.
Този път Джонатан провери членовете на екипа с помощта на сигурния клетъчен телефон. Когато приключи, той се обърна към Габриел и произнесе само с устни две думи: Чиста е.
Късно същата вечер, когато екипът „Джорджоне“ бе приключил с отчета за изпълнението на задачата и неговите членове бяха изчезнали обратно по хотелските си стаи, Габриел се застоя в полумрака на всекидневната, взирайки се в снимките на Кристофър Келър. Горе, в спалнята, цигулката на Анна замлъкна. Габриел чу как тя я прибра обратно в калъфа и щракна ключалките. След миг Анна слезе по стълбите. Габриел събра снимките и ги пъхна в една папка. Анна седна и запали цигара.
— Ще опиташ ли да я изпълниш? — попита Габриел.
— „Тръпката на Дявола“ ли?
— Да.
— Още не съм решила.
— Какво ще направиш, ако решиш, че няма да можеш да се справиш?
— Ще заменя „Тръпката на Дявола“ с поредица от сонати на Бах без акомпанимент. Те са прекрасни, но няма да е същото. Критиците ще се чудят защо съм решила да не я свиря. Ще разсъждават, че съм се върнала на сцената прекалено рано. Ще е много забавно.
— Независимо какво ще решиш да изсвириш, концертът ще е великолепен.
Погледът й попадна на кафявата папка върху масичката за кафе.
— Защо направи това?
— Кое?
— Защо скри неговите снимки, когато влязох в стаята? Защо не искаш аз да ги видя?
— Ти се притеснявай за „Тръпката на Дявола“, а аз ще се притеснявам за човека с пистолета.
— Разкажи ми за него.
— Има някои неща, които не е необходимо да знаеш.
— Утре вечер той може като нищо да се опита да ме убие. Имам право да знам нещичко за него.
Габриел не можеше да възрази на това и ето защо й каза всичко, което знаеше.
— Той наистина ли е там някъде наблизо?
— Трябва да приемем, че е така.
— Това е доста интересно, не смяташ ли?
— Кое?
— Той може да променя гласа и външността си по желание и в Иракската пустиня буквално се е изпарил сред огън и кръв. Прилича ми на самия Дявол.
— Той е дявол.
— Тогава ще му изсвиря неговата соната. А след това ти ще можеш да го изпратиш обратно в ада.
38.
Венеция
Късно в следващия следобед Англичанина бавно вървеше по „Кале делла Пасион“, а пред него се извисяваше реещата се в небесата готическа камбанария на църквата „Фрари“. Промъкна се през група туристи, като ловко привеждаше глава, за да избегне чадърите им, люшкащи се подобно на медузи, носени от прилива. На площада имаше кафене. Поръча си кафе и пръсна туристическите си пътеводители и карти върху малката масичка. Ако някой го наблюдаваше, щеше да го вземе просто за поредния турист, което напълно устройваше Англичанина.