Закарая Кордони сложи ръка на рамото й:
— Ако ми позволиш да бъда малко нахален, ще ти кажа, че определено си готова. Тазвечерното ти изпълнение бе истинско вдъхновение. Ти свиреше като обладана от зъл дух.
— Може наистина да съм обладана от зъл дух — дяволито каза тя.
Фиона се усмихна и погледна Габриел:
— Искаш ли да ни кажеш нещо за този мистериозен французин… красивия мосю Дюмон?
— Всъщност в момента най-много искам да остана сама за няколко минути.
Тя прекоси стаята и хвана ръката на Габриел. Фиона и Кордони ги наблюдаваха как вървят бавно надолу по коридора към гримьорната й. Фиона се намръщи:
— Който и да е този мосю Дюмон, надявам се, че няма да разбие сърцето й като другите. Тя е като фин кристал — красива, но крехка. И ако той я счупи, ще го убия.
Анна затвори вратата на гримьорната си и се отпусна в прегръдките на Габриел.
— Беше невероятна тази вечер.
— Нямаше да успея, ако не беше ти.
— Аз просто те пазех, за да не ти се случи нищо лошо. Ти си тази, която сътвори магията.
— Иска ми се да можехме да празнуваме.
— Оттук се качваме направо на самолета. А и аз имам да свърша една работа.
— Той беше ли тук тази вечер?
— Убиецът ли?
Тя кимна, както бе притиснала глава към гърдите му.
— Не знам, Анна.
Тя изведнъж се почувства изтощена и седна. На масичката за кафе пред нея бе поставен калъфът на цигулката „Гуарнери“. Анна отвори закопчалките и вдигна капака. Вътре имаше сгънат на две лист хартия, върху който пишеше: „Анна“.
Тя погледна Габриел:
— Ти ли си оставил това за мен?
— Кое?
— Тази бележка в калъфа на цигулката ми. Не беше тук, когато напуснах гримьорната, за да изляза на сцената.
Анна пъхна ръка в калъфа и извади бележката. От нея изпадна някакъв предмет. Беше тъничка кожена каишка и в края й висеше парче червен корал във формата на ръка.
Габриел пъхна ръка в калъфа и извади медальона, а сърцето му тревожно се заблъска в гърдите.
— Какво пише в бележката?
— Ти се нуждаеш от това повече от мен. Кажи на Габриел, че ми е длъжник. Моите поздравления!
Габриел извади своята „Берета“, отвори вратата на гримьорната и надникна навън. Закарая Кордони го забеляза и забърза по коридора към него, за да разбере какво става. Габриел пъхна обратно пистолета в джоба си.
— Къде е човекът, който стоеше пред тази врата преди концерта?
— Какъв човек?
— Охранителят с виненочервеното сако.
— Нямам представа. Защо?
— Защото някой е влизал в тази стая, докато Анна беше на сцената.
— Нещо лошо ли се е случило?
— Оставил е бележка. — Габриел вдигна кораловия талисман пред очите му. — И това.
— Може ли да го видя?
Габриел подаде медальона на Кордони, който го обърна от обратната страна и се усмихна.
— Знаеш ли какво е това?
— Да, мисля, че знам. Не е опасно.
— И какво представлява?
— Много отдавна ние от семейство Кордони сме били корсиканци. Моят прадядо се преселил в Италия и създал венецианския клон на фамилията, а аз все още имам там далечни роднини, които живеят в една долина в южния край на острова.
— Какво общо има това с медальона?
— Той е талисман, корсикански амулет за късмет. Корсиканските мъже носят такива. Вярват, че тези амулети пазят от лоши очи — occhju, както ги наричат корсиканците. — Кордони върна амулета на Габриел. — Както вече ти казах, няма нищо опасно в него. Някой просто е направил подарък на мис Ролф.
— Иска ми се нещата наистина да бяха толкова прости. — Габриел пъхна талисмана в джоба си при „Беретата“ и погледна Кордони. — Къде е човекът, който стоеше пред вратата?
Англичанина забеляза водното такси, което се люшкаше във водата на Рио ди Сан Поло под укритието на пешеходното мостче. Човекът на Росети седеше зад кормилото, облечен с анорак с качулка. Англичанина се качи на таксито и се шмугна в кабината.
Човекът на Росети отвори дроселната клапа. Моторът изръмжа, лодката се разтресе, след това потегли. Малко по-късно вече се носеше по Канале Гранде. Англичанина изтри малко прозрачно петно върху запотеното стъкло и за миг огледа движещия се покрай прозореца пейзаж. След това дръпна пердетата.
Свали черното си яке, после виненочервения блейзер и го нави на руло. Десет минути по-късно отвори прозореца на кабината и хвърли сакото в черните води на лагуната.