Направих всичко възможно да пресъздам точно обстановката на Даунинг Стрийт № 10, макар че, да си призная, за разлика от Габриел Алон, никога не съм стъпвал отвъд бариерите за сигурност на Уайтхол. При създаването на образа на Джеръми Фалън — моя фиктивен началник на кабинета, аз му дадох широките правомощия, които премиерът Тони Блеър бе дал на своя реален началник на кабинета — Джонатан Пауъл. Напълно съм убеден, че ако Джонатан Ланкастър имаше до себе си блестящия и добросъвестен Пауъл, цялата мръсна афера, описана в „Английското момиче“, нямаше да се случи.
Увеличеният шпионаж от страна на руските разузнавателни служби срещу западни цели е добре документиран. Дезертьорът от КГБ Олег Гордиевски неотдавна заяви пред вестник „Гардиън“, че съставът на лондонската резидентура на СВР е достигнал нивото на Студената война. Гордиевски е в уникалното положение да направи такова изявление, защото е работил за КГБ в Лондон от 1982 до 1985 г. Освен това, той не е единственият, който прави подобна оценка; от МИ5 са стигнали до същото заключение. „До голяма степен съм разочарован — заявява генералният директор на МИ5 Джонатан Еванс, — че все още трябва да отделям значително оборудване, пари и персонал за противодействие на тази заплаха. Бих предпочел да отделя тези ресурси за противодействие на заплахата от международния тероризъм.“
Докато Лондон очевидно е важен център на руската разузнавателна дейност, САЩ си остават първостепенна цел на Московския център. ФБР предостави достатъчно доказателства за този факт през юни 2010 г., когато арестува десет руски шпиони, които са живели в САЩ под прикритие в продължение на няколко години. Опасявайки се да не застраши прехваленото „рестартиране“ на отношенията ѝ с Кремъл, администрацията на Обама бързо се съгласи да върне всички шпиони на Русия като част от споразумение за размяна на затворници — най-голямата между САЩ и Русия след края на Студената война. Най-известна от руските шпиони е Анна Чапман — миловидна фатална жена, която е живяла няколко години в Лондон, преди да се установи в Ню Йорк като агент по недвижими имоти, където водела бляскав живот. След завръщането си в Русия Чапман води собствена телевизионна програма, рубрика във вестник и позира по бельо за корицата на списание. Тя също така е назначена в управителния съвет на прокремълската младежка организация „Млада гвардия“, която критиците ѝ често наричат мрачно „Путиновата младеж“.
Голяма част от шпионажа на Русия срещу САЩ е от индустриално и икономическо естество. Причините за това са болезнено очевидни. Почти четвърт век след рухването на Съветския съюз, Русия до голяма степен си остава икономически инвалид, силно зависим от суровините и разбира се, от нефта и газа. Президентът Владимир Путин не крие какво означава енергията за нова Русия. Всъщност Кремъл ясно го формулира в един стратегически документ от 2003 година, в който се заявява: „…ролята на страната на глобалните енергийни пазари до голяма степен определя нейното геополитическо влияние“. Съвсем разумно Кремъл смекчава своята реторика, когато говори за важността на руския енергиен сектор, но целите му остават същите. Лишена от своята империя и слаба във военно отношение, сега Русия планира да упражнява власт на световната сцена посредством нефта и газа, а не с ядрени оръжия и марксистко-ленинска идеология. Нещо повече, държавните енергийни гиганти на Кремъл вече не се задоволяват да работят само в пределите на страната, където производството на нефт и газ се стабилизира. Понастоящем те придобиват активи за нефтодобив и нефтопреработка като част от стратегията им да станат наистина глобални енергийни играчи. Накратко, Руската федерация се опитва да се превърне в евразийска Саудитска Арабия.
Руският държавен гигант „Газпром“ е най-голямата газова компания в света и приходите му са източник на голяма част от годишния федерален бюджет на Кремъл. Няколко бивши съветски републики, както и Финландия, получават целия си природен газ от Русия. Австрия получава повече от 80% от своя газ от Русия; Германия — около 40%. Въпреки че напредъкът в сондажните технологии осигурява повече газ на международните пазари, тръбопроводите, свързващи Европа и Русия, ще помогнат да се осигури господстващо положение на „Газпром“ за години напред. Многобройните му европейски клиенти трябва да имат предвид, че „Газпром“ е действал като инструмент за политически репресии през 2001 г., когато закупи НТВ — единствената независима национална електронна медия в Русия и суров критик на Владимир Путин и неговата партия „Единна Русия“. Сега редакционните възгледи на НТВ определено са прокремълски.