Анн му изнесе една доста сериозна лекция за греха от кражбата на буркани със сливи, че Дейви получи угризения и обеща, обсипвайки я с целувки на разкаяние, да не прави никога отново така.
— Във всеки случай, на небето ще има много буркани, това е цяло удоволствие — каза самодоволно той.
Анн потуши усмивката си с усилие.
— Вероятно ще има, ако ние искаме това… — каза тя. — Но какво те кара да мислиш така?
— Е, така е в катехизиса — каза Дейви.
— О, не, в катехизиса няма нищо такова, Дейви.
— Но аз ти казвам, че има — настоя Дейви. — Имаше го във въпроса, който Марила ми преподаде последната събота. „Защо трябва да обичаме Бог?“, казано е: „Защото той прави конфитюри1 и ни спасява.“ Конфитюр е просто свещената дума за буркан…
— Трябва да пийна малко вода — каза припряно Анн.
Отне й доста време, докато възвърне самообладанието си и обясни на Дейви, че една запетайка, поставена в катехизиса пред думата променя до голяма стенен значението й.
— Е, и аз си мислех, че е прекалено хубаво, за да е истина — каза най-накрая Дейви и въздъхна, убеден в разочарованието си. — И освен това… аз не виждам кога ТОЙ намира време, за да пълни буркани, след като неделният ден е безкраен, както се казва в химна. Не вярвам да ми се ходи в небесата. Там изобщо ли няма съботи, Анн?
— Да, има съботи и всички други красиви дни. И всеки ден в небесата ще бъде по-красив от предхождащия го, Дейви — увери го Анн, която беше доста доволна от факта, че Марила я нямаше у дома, защото би се ужасила от случилото се. Марила, то не е и необходимо да се казва, но все пак… отглеждаше близнаците съобразно златните стари канони на теологията и не одобряваше всички онези въображаеми размишления. Дейви и Дора научаваха по един химн, един въпрос от катехизиса и два стиха от Библията всяка неделя. Дора учеше кротко и рецитираше като малка машинка и вероятно като такава малка машинка и проумяваше смисъла на заученото. Дейви напротив, беше много любопитен и често задаваше въпроси, които караха Марила да тръпне за целостта на вярата си.
— Честър Слоун казва, че ние няма да правим нищо на небето, а само ще се разхождаме в бели роби, ще играем или ще свирим на арфа. Той казва също, че се надява да не му се наложи да отиде на небето дотогава, докато не остарее е, защото може би тогава той ще го хареса повече. Той мисли, че ще бъде ужасно да носиш роба и аз също мисля така. Защо хората ангели не могат да носят панталони, Анн? Честър Слоун се интересува от тези неща, защото техните искат да го направят проповедник. Той е решил да стане проповедник, защото баба му е оставила пари, с които да го изпратят в колеж и той не може да ги получи, ако не стане проповедник. Баба му мисли, че проповедник е нещо много уважавано в едно семейство. Честър казва, че той няма нищо против… въпреки че би искал да стане ковач, но му се ще да се забавлява много, преди да е започнал да става проповедник, защото предполага, че след това няма да може. Аз няма да ставам проповедник. Аз ще ставам магазинер, като мистър Блеър и ще имам цели купища бонбони и банани. Но бих предпочел да отида в онези небеса, за които ти ми говориш, ако ми разрешат да свиря на устна хармоничка, вместо на арфа. Предполагаш ли, че ще ми разрешат?
— Да, мисля, че ще ти разрешат, ако ти искаш — беше всичко, което Анн вярваше, че може да се каже в този случай.
Обществото на Подобрителите се събра в дома на мистър Хармън Андрюс тази вечер, присъствието на всички бе задължително, предвид на въпросите, които предстояха да бъдат обсъждани. Обществото процъфтяваше и вече беше извършило чудеса. Рано през пролетта мистър Мейджър Сиенсър беше изпълнил своето обещание и бе отъпкал, нивелирал и засял целия път пред фермата си. Дузина други мъже, някои от които просто не искаха да позволят на Спенсър да мине с едни гърди пред тях и, подтикнати да се раздвижат от Подобрителите в собствените си домакинства, бяха последвали неговия пример. Резултатът беше една дълга ивица от кадифено гладки чимове там, където преди време избуяваха само неприятни за окото шубраци и храсти. Лицевите страни на фермерските сгради, които не бяха оправени, изглеждаха толкова зле, за разлика от техните собственици, които тайничко изпитваха срам, когато им идваше на ум какво биха могли да направят през следващата пролет. Триъгълното парче земя между пресечките, вече беше изчистено и посадено, а лехата с герании на Анн, опазена от нахалството на някоя крава мародер, вече беше избуяла в центъра й.
1
Непреводима игра на думи — prekery, освен закриля, запазва, означава и конфитюр, сладко — Б.пр.