Анн и Гилбърт свариха капитан Джим да седи на пейка пред фара, като довършваше чудесна, напълно екипирана шхуна играчка. Той стана и ги покани в дома си с несъзнателна любезност, която толкова му подхождаше.
— Това беше хубав ден, госпожо Блайт, а сега, точно накрая, дойде най-хубавото. Искате ли да поседите малко тук отвън, докато има светлина? Тъкмо направих тази играчка за малкия ми правнук Джо от Глен. След като му обещах да я направя, съжалих, защото майка му се разсърди. Тя се страхува, че той ще иска да отиде в морето след време и тя не иска да го окуражава с нищо. Но какво можех да направя, госпожо Блайт? Бях му обещал и мисля, че е наистина подло да нарушиш обещанието си към дете. Елате, седнете.
Вятърът духаше навътре в открито море и нарушаваше само равността на неговата повърхност в дълги сребристи къдри. Здрачът спускаше виолетова завеса над пясъчните дюни и носовете, където се сгушваха чайки. Армади от облаци стояха закотвени на хоризонта. Вечерницата беше изгряла.
— Не си ли заслужава да видиш тази гледка? — каза капитан Джим с горда собственическа любов. — Хубаво и лишено от суета, нали? Никакви покупко-продажби и печалби. Не трябва да плащате нищо — цялото това море и небе безплатно. Много скоро ще изгрее и луната — никога не ми омръзва да гледам изгрева на луната над тези скали.
Те си получиха изгрева на луната и наблюдаваха магията й с безмълвие. После се качиха в кулата и капитан Джим им показа и обясни механизма на великолепната светлина на фара. Накрая се озоваха в трапезарията, където гореше огън в откритото огнище.
— Аз сам изградих това огнище — отбеляза капитан Джим. — Правителството не осигурява на пазачите на фарове такъв лукс. Ако искате малко дърва за вашия огън, госпожо Блайт, някой ден ще ви докарам една кола. Седнете. Ще ви направя чаша чай.
Капитан Джим постави стол за Анн, като първо премести оттам огромна оранжева котка и вестник.
— Слез долу, Матей. Мястото ти е на дивана. Трябва да прибера този вестник цял, докато намеря време да прочета романа в него. Казва се „Безумна любов“. Не ми е любимото четиво, но го чета, само за да видя колко дълго ще го увъртат. На шейсет и втората глава е сега и сватбата не е по-близо, отколкото беше в началото, доколкото мога да съдя. Когато идва малкият Джо, трябва да му чета пиратски истории. Не е ли странно как невинните малки същества като децата обичат най-кървавите истории?
Оказа се, че чаят на капитан Джим е истинска амброзия. Той се радваше на комплиментите на Анн като дете, но се преструваше на безразличен.
— Тайната е, че не пестя сметаната — подхвърли той самодоволно.
— Срещнахме една странна персона, когато излизахме от алеята ви — каза Гилбърт. — Кой е този мъж?
Капитан Джим се усмихна широко.
— Това е Маршал Елиът — много хубав човек само с една жилка глупост в себе си. Предполагам, забелязали сте, че целта му е била да се превърне в някакво долнопробно музейно чучело.
— Да не е назаретски или юдейски пророк, останал от древни времена? — попита Анн.
— Нито едно от двете. В дъното на лудостта му е политиката. Всичките Елиътовци, Крауфордовци и Макалистъровци са заклети политици. Те се раждат виги или тори4, както се случи, и живеят като виги или тори, и умират като виги или тори; това ще правят и в рая, където вероятно няма политика. Този Маршал Елиът е роден виг. Самият аз съм умерен виг, но при Маршал няма умереност. Преди петнайсет години имаше особено тежки общи избори. Маршал се бореше със зъби и нокти за партията си. Той се кълнеше, че ще спечелят либералите — бе толкова сигурен, че свика публично събрание и се закле, че няма да се бръсне и да стриже косата си, докато вигите не дойдат на власт. Е, те не спечелиха — и досега не са спечелили — и тази вечер самите вие видяхте резултата. Маршал си удържа на думата.
— Какво мисли за това съпругата му? — попита Анн.
— Той е ерген. Но ако имаше съпруга, смятам, че тя не би могла да го накара да наруши тази клетва. В семейство Елиът винаги са били по-упорити, отколкото реалисти. Братът на Маршал Алекзандър имаше куче, над което трепереше, и когато то умря, човекът решително настояваше да го погребат в гробището „до останалите християни“, така казваше. Разбира се, не му позволиха. И така, той го погреба точно отвън до оградата на гробището и никога повече не пристъпи прага на църквата. Но в неделя закарваше семейството си до църквата, сядаше до гроба на това куче и четеше Библията през цялото време, докато траеше службата. Казват, че преди да умре, помолил жена си да го погребе до кучето. Тя беше мека душа, но избухна при тези думи. Тя каза, че не желае да бъде погребвана до куче и че ако той предпочита в последния си покой да бъде до кучето вместо до нея, просто да й го каже. Алекзандър Елиът беше упорит като муле, но обичаше жена си, затова отстъпи и каза: „Добре, по дяволите, погребете ме където искате. Но когато засвири тръбата на архангел Гавраил, очаквам моето куче да възкръсне, както всички останали, защото то имаше повече душа, отколкото който и да е проклет Елиът, Крауфорд или Макалистър“. Това бяха прощалните му думи. А пък що се отнася до Маршал, ние всички сме свикнали с него, но сигурно стряска непознатите с особения си вид. Познавам го от времето, когато беше на десет години — сега е на петдесет — и аз го харесвам. Днес той и аз ходихме да ловим треска. Сега само за това ме бива — от време на време да ловя по някоя пъстърва и треска. Но невинаги е било така — поне що се отнася до възможностите. Правех и други неща, както ще признаете, ако видите моята „Книга на живота“.
4
Виги и тори — английски политически партии, от които произлизат днешните Либерална и Консервативна партия. — Бел.пр.