— Купища, дриадо1! Зад нея има голяма борова гора, два реда ломбардски тополи край алеята и пръстен от бели брези около превъзхитителна градина. От предната ни врата се излиза направо в градината, но има друг вход — малка портичка, закачена между два бора. Пантите са на единия ствол, а резето на другия. Над нея клоните им образуват арка.
— О, толкова съм щастлива! Не мога да живея на място без дървета. Е, след всичко това няма смисъл да те питам дали някъде наблизо има поток. Това би било твърде много.
— Но там има поток. Всъщност, той пресича единия ъгъл на градината.
— Тогава — каза Анн с дълга въздишка на върховно удовлетворение — домът, който си намерил, е домът на мечтите ми.
III
В земята на мечтите
— Реши ли вече кого ще поканиш на сватбата, Анн? — попита госпожа Рейчъл Линд, докато усърдно премрежваше с ажурна плетка салфетки за маса. — Време е да изпратиш поканите си, дори да са само неофициални.
— Не смятам да каня много хора — каза Анн. — Само искаме онези, които ни обичат най-много, да присъстват на бракосъчетанието ни. Роднините на Гилбърт, господин и госпожа Алан и господин и госпожа Харисън.
— Имаше време, когато ти трудно би причислила господин Харисън към най-скъпите си приятели — каза Марила сухо.
— Е, при първата ни среща не ми хареса твърде много — призна Анн, като се засмя на спомена. — Но откакто се запознахме, господин Харисън се разви, а госпожа Харисън наистина е мила. После, идват, разбира се, госпожица Лавендар и Пол.
— Решили ли са дали ще идват на острова това лято? Мислех си, че ще ходят в Европа.
— Промениха намеренията си, когато им писах, че ще се омъжвам. Днес получих писмо от Пол. Той казва, че трябва да дойде на моята сватба, независимо какво ще се случи с Европа.
— Това дете все те идеализира — отбеляза госпожа Рейчъл.
— Сега това „дете“ е млад мъж на деветнайсет години, госпожо Линд.
— Как лети времето! — беше блестящият и оригинален отговор на госпожа Линд.
— И Шарлота Четвърта може да дойде с тях. Тя прати съобщение по Пол, че ще дойде, ако съпругът й разреши. Интересно дали все още носи онези огромни сини панделки и дали съпругът я нарича Шарлота или Леонора. Ще се радвам Шарлота да дойде на сватбата ми. С Шарлота не сме били на сватба цяла вечност. Очаква се да пристигнат в „Къщата на ехото“ следващата седмица. После — Фил и преподобния Джо…
— Звучи ужасно да говориш така за свещеник, Анн — каза строго госпожа Рейчъл.
— Жена му го нарича така.
— Би трябвало повече да уважава тази свещена длъжност — отвърна госпожа Рейчъл.
— Доста често съм чувала самата ти доста остро да критикуваш свещениците — подразни я Анн.
— Да, но го правя с почит — запротестира госпожа Линд. — Никога не си ме чувала да се обръщам към свещеник с прякора му.
Анн прикри една усмивка.
— Добре, следват Дайана, Фред и малкият Фред, както и малката Анн Корделия — и Джейн Андрюс. Искам да поканя госпожица Стейси, леля Джеймисина, Присцила и Стела. Но Стела е във Ванкувър, Прис е в Япония, госпожица Стейси е омъжена в Калифорния, а леля Джеймисина замина за Индия да провери терена на мисията на дъщеря си, въпреки страха си от змии. Наистина е ужасно — начинът, по който хората се пръскат из земното кълбо.
— Господ никога не го е искал нарочно, ето какво — каза госпожа Рейчъл с авторитет. — Когато бях млада, хората порастваха, женеха се и се установяваха в свой дом. Слава богу, че се придържаш към острова, Анн. Страхувах се, че Гилбърт ще настоява да се втурне към края на света, след като завърши колежа, и ще помъкне със себе си и теб.
— Ако всички оставаха там, където са родени, местата скоро щяха да са претъпкани, госпожо Линд.
— О, няма да споря с теб, Анн. Аз не съм бакалавър. По кое време на деня ще бъде церемонията?
— Решихме да е следобед — в късния следобед, както казват светските репортери. Ще можем да хванем вечерния влак за Глен Сейнт Мери.
— И ще се омъжиш в гостната?
— Не, освен ако не вали. Смятаме да се оженим в овощната градина — със синьото небе над нас и слънчевата светлина около нас. Знаеш ли кога и къде бих искала да се омъжа, ако можех? На разсъмване — в юнска зора, с прекрасен изгрев и цъфтящи рози в градините. Ще сляза при Гилбърт и двамата ще отидем в сърцето на буковата гора. И там, под зеления свод, който ще бъде като великолепна катедрала, ще се оженим.