— Чудя се как ще възприеме края — края, който предложих аз — каза Лесли.
Тя никога нямаше да разбере. Рано на другата сутрин Анн се събуди и видя Гилбърт над себе си, напълно облечен и със сериозно изражение на лицето си.
— Извика ли те някой? — попита тя сънливо.
— Не, Анн. Страхувам се, че на фара се е случило нещо лошо. Вече минава час след изгрева, а светлината още е включена. Знаеш, че винаги е било въпрос на чест за капитан Джим да запалва фара, щом залезе слънцето, и да го угася, щом изгрее.
Анн се изправи разтревожено. През прозореца си видя бледото примигване на светлината на утринното синьо небе.
— Може да е заспал над книгата на живота си — каза тя с безпокойство, — или толкова да се е задълбочил в нея, че да е забравил фара.
Гилбърт поклати глава.
— Това не е присъщо на капитан Джим. Във всеки случай отивам да видя.
— Почакай малко и ще дойда с теб — извика Анн. — О, да, трябва… малкият Джем ще спи още час, ще извикам Сюзън. Може да ти трябва помощ, ако капитан Джим е болен.
Беше прекрасна утрин, изпълнена с цветове и звуци, едновременно зрели и нежни. Заливът сияеше и се усмихваше, белите чайки кръжаха над дюните, отвъд пясъчната плитчина грееше чудесното море. Дългите ливади край брега бяха росни и свежи в тази първа нежна, чисто оцветена светлина. Вятърът танцуваше и свиреше нагоре по канала, за да измести красивата тишина с още по-красива музика. Ако не беше злокобната звезда на бялата кула, тази ранна разходка щеше да бъде удоволствие за Анн и Гилбърт. Но те вървяха разтреперани от страх.
Почукаха, но никой не отговори. Гилбърт отвори вратата и влязоха вътре.
Старата стая беше много тиха. На масата бяха останките от малкото вечерно празненство. Лампата все още гореше на поставката в ъгъла. Първия помощник спеше в квадрат от слънчева светлина на дивана.
Капитан Джим лежеше на дивана, стиснал книгата на живота си, която беше отворена на последната страница и лежеше върху гърдите му. Очите му бяха затворени и на лицето му бяха изписани пълен покой и щастие — изглеждаше като човек, който дълго е търсил нещо и най-после го е намерил.
— Спи ли? — прошепна Анн с разтреперан глас.
Гилбърт отиде до дивана и се надвеси над него за няколко секунди. После се изправи.
— Да — каза тихо той. — Анн, капитан Джим е преминал в отвъдното.
Те не знаеха точно в колко часа беше умрял, но Анн вярваше, че желанието му е било изпълнено и че той си е отишъл, когато утринта беше настъпила в залива. Духът му се носеше навън по блестящите вълни, по морето на изгрева там, където го чакаше изгубената Маргарет, отвъд бури и безветрие.
XXXVIII
Сбогуване с Дома на мечтите
Погребаха капитан Джим в малкото гробище отвъд залива. Роднините му поставиха много скъп и много грозен паметник, на който той щеше да се подиграе, ако можеше да го види. Но истинският му паметник беше в сърцата на тези, които го познаваха, и в книгата, която щеше да надживее много поколения.
Лесли скърбеше, че капитан Джим не можеше да види удивителния успех на книгата.
— Колко щеше да се радва на рецензиите, почти всичките са толкова мили.
Но Анн, въпреки скръбта си, беше по-разумна.
— Той се вълнуваше от самата книга, Лесли, а не от това, което биха казали за нея. И той я получи. Беше я прочел цялата. Тази последна нощ сигурно е била най-щастливата за него — с бързия, безболезнен край, на който се беше надявал сутринта. Радвам се заради Оуън и заради теб, че книгата пожъна такъв успех — капитан Джим също беше доволен, зная.
Звездата на фара продължаваше нощното си бдение. Изпратиха нов пазач на фара, докато новото правителство реши кой от мнозината кандидати е най-подходящ за мястото — или кой има най-много протекции. Първия помощник се чувстваше като у дома си в малката къща, обичан от Анн, Гилбърт и Лесли и търпян от Сюзън, която не обичаше котки.
— Мога да се примиря с него заради капитан Джим, госпожо доктор, защото харесвах стареца. И ще се грижа да получава храна и всяка мишка от капаните. Но не ме молете да правя повече от това. Котките са си котки, и вярвайте на думата ми, никога няма да бъдат нищо друго. Госпожо доктор, поне го пазете от детето. Представете си колко ще е лошо, ако го нападне.