Гилбърт мина през стаята и започна рутинните операции в дрешника, където висяха костюмите му, но не каза и дума за новата й рокля. Анн застина за миг, пламнала от обида, после в яда си съблече роклята и я хвърли на леглото. И тази вечер ще бъде в нейната стара „малка черна“… Тя беше доста носена и се смяташе за нещо много „шик“ в по-изисканите кръгове на „Четирите вятъра“, но Гилбърт никога не я беше харесвал. А на врата какво ли да си сложи? Подарената от Джем седефена огърлица вече доста се беше изронила от постоянното носене през тези години, макар да я пазеше като очите си. Май наистина нямаше нито едно прилично колие. Какво пък… И тя извади кутията си за бижута, в която държеше покритото с емайл розово сърце, което Гилбърт й подари някога в Редмънд. Оттогава рядко го слагаше… Все пак розовото не стоеше добре на фона на червената й коса. Но тази вечер щеше непременно да го сложи. Дали Гилбърт ще забележи това? Ето така, вече е готова. А Гилбърт защо още се бави? Какво ли го задържа толкова? О, разбира се, бръсне се особено грижливо! Тя нетърпеливо почука на вратата.
— Гилбърт, ще изпуснем влака, ако не побързаш.
— Звучиш точно като начална учителка — каза на излизане Гилбърт. — Да не би вече да не те държат краката?
О, значи и тя вече бе обект на подигравки, така ли?! Тогава ще си забрани да мисли колко добре изглежда той във фрака си. Новото модно мъжко облекло е наистина нелепо. Беше лишено от каквато и да е изисканост и блясък. Колко великолепно би било да се пренесе в „щастливите дни на кралица Елизабет“, когато мъжете са носели жакети от бял сатен, наметки от червено кадифе и дантелени рюшове. И въпреки това не са изглеждали ни най-малко женствени. Напротив — били са най-прекрасните и жадни за авантюри мъже, които светът някога е виждал.
— Добре, да вървим, щом толкова бързаш — разсеяно продължи Гилбърт.
Винаги изглеждаше твърде разсеян, когато разговаря с нея. Какво пък, нали тя бе просто част от мебелировката… Точно така — просто една мебел!
Джем ги откара до гарата. Сюзън и мис Корнелия (кой ли беше дошъл да пита Сюзън дали могат и този път да разчитат на нейните печени картофи в бял сос, поръсени със сухар за църковната вечеря?) ги изпратиха с възхитени погледи.
— Анн изобщо не се е променила — отбеляза мис Корнелия.
— Така си е — съгласи се Сюзън, — макар през последните няколко седмици да си мисля, че цветът на косата й май трябва да се поосвежи. Но иначе това си е предишната Анн, не е мръднала с годините. Пък и коремът на доктора си е все така стегнат, както винаги.
— Идеалната двойка — заключи мис Корнелия.
Идеалната двойка не си размени никакви мили думи и изобщо почти не продума по пътя към гарата. Естествено, Гилбърт бе твърде погълнат от мисълта за предстоящата среща със старата любов, че да си прави труда да разговаря със своята собствена жена. Анн кихна. Май започваше да настива. Само това оставаше — цяла вечер да киха и да си секне носа пред очите на мисис Ендрю Доусън, по баща Кристин Стюарт! Май на долната й устна взе да излиза херпес и ужасно я болеше. Сигурно някакво ужасно възпаление избиваше в него. Дали Жулиета някога е кихала? Представете си само обожаваната Порция с подути и зачервени от измръзване ръце! Или пък Елена да хълца! Ами Клеопатра7 с мазоли!
Когато Анн слизаше по стълбите в дома на Барет Фоулър, тя се препъна в главата на мечата кожа, просната в гостната, залитна през вратата към салона, претъпкан с мебели и ненужни джунджурии, който мисис Барет Фоулър наричаше своя приемна, и се стовари на дивана, който за щастие се оказа точно на пътя й. Тя ужасена се огледа най-напред за Кристин, но после с голямо облекчение видя, че тя още не е пристигнала. Колко ужасно би било, ако седеше вече тук и изумено наблюдаваше пиянското връхлитане на жената на Гилбърт Блайт в стаята. Гилбърт даже не си направи труд да попита не е ли пострадала.
Анн беше потънала в разговор с д-р Фоулър и някакъв непознат досега д-р Мърей — той пристигаше от Ню Брансуик8 и беше автор на забележителната монография върху тропическите болести, която предизвика толкова шум в медицинските среди, но въпреки това забеляза кога Кристин слезе по стълбите, сякаш обгърната от слънчев ореол, и монографията тутакси беше забравена. Гилбърт вече стоеше прав, а очите му горяха от неприкрито въодушевление.
7
Жулиета, Порция, Клеопатра — красиви и обожавани жени от пиесите на Шекспир. — Бел.прев.