— Само дето в Канада няма нито един царски палат — измърмори мис Корнелия. — И никога не съм отричала, че Стела е очарователно момиче. Само казвам, че мъжете я пренебрегват заради външния й вид. Но това пък е в твоя полза — така ще си сигурен, че няма да прекараш старините си в самота. Без нея си за никъде — безпомощен като същинско бебе… И така, ако искаш да се отървеш от нас, обещай, че ще дадеш пари за готварска печка към църквата. Усещам, че нямаш търпение да се върнеш към книгата си.
— Много похвално! Прозорлива жена си. Какъв късмет, че си ми братовчедка. Вярно, признавам, че наистина нямам търпение. Но никой друг не би го забелязал, нито пък щеше да ме пощади, като си тръгне колкото се може по-скоро. Та, колко ви дължа?
— Спокойно можеш да си развържеш кесията за пет долара.
— Никога не споря с дами. Щом си казала пет, ето ти пет долара. А, ето че вече си тръгваш! Явно не си губи времето тази забележителна жена! Щом получи желаното, тя тутакси те освобождава от присъствието си! Лека нощ тогава, единствена перла сред моите роднини!
През цялото време на тяхното посещение Анн не обели нито дума. Пък и от това нямаше никаква нужда, защото мисис Елиът копаеше в нейната градина. При това го правеше толкова умно и находчиво! Но щом Ричард Чейз ги изтика през прага, той изведнъж се отприщи и взе да сипе комплименти.
— Имате най-прекрасните глезени, които някога съм виждал, мисис Блайт, а никой не може да оспори, че доста съм видял през тоя живот.
— Не е ли ужасен? — ахна от възмущение мис Корнелия, докато се спускаха през градината. — Винаги ще изтърси нещо скандално по адрес на някоя почтена жена. Но ти не му връзвай кусур, мила Анн.
На. Анн и през ум не й беше минало да се засяга. Тя дори вече харесваше Ричард Чейз.
— На мен пък ми се стори, че на него никак не му е приятно, дето мъжете пренебрегват Стела, нищо че произхождат от маймуни. Освен това съм сигурна, че много му се ще „да им даде да се разберат на тия момченца“. Е, поне съм спокойна, че сторих каквото е по силите ми. Направих така, че Алдън и Стела да се влюбят, а освен това — но само между нас да си остане, мис Корнелия — смятам, че след моите усилия мисис Чърчил и мистър Чейз са по-скоро привърженици на идеята за този брак, отколкото нейни противници. Сега не ми остава нищо друго, освен да се оттегля и да наблюдавам отстрани как се развива историята.
Месец по-късно Стела Чейз отново навести „Ингълсайд“ и пак седна заедно с Анн на стълбището пред верандата. През ума на момичето отново мина мисълта, че много иска някой ден да изглежда като мисис Блайт.
Спускаше се студена и мъглива вечер, която идваше след един хладен ден в началото на септември с бледо уморено слънце. Носталгичната картина се допълваше от стенанията на морето.
— Морето тъгува тази вечер — винаги казваше Уолтър, щом чуеше този звук.
Цяла вечер Стела изглеждаше някак разсеяна и притихнала. Но щом седнаха на верандата, тя рязко наруши мълчанието, загледана в омагьосващото потрепване на звездите във виолетовата нощ.
— Мисис Блайт, бих искала да ви кажа нещо.
— Слушам те, скъпа.
— Сгодих се за Алдън Чърчил — отчаяно произнесе момичето. — Сгодени сме още от миналата Коледа и веднага казахме на татко и мисис Чърчил, но предпочетохме да го запазим в тайна пред останалите. Толкова е сладко да имаш такава чудесна тайна. Не искахме да делим щастието си с никой друг. А следващия месец ще се оженим.
Анн изключително умело се престори, че е окаменяла от почуда при тази новина. Но Стела продължаваше да гледа към звездите и не забеляза изражението на мисис Блайт. Тя продължи да говори все по-гладко и по-спокойно.
— Двамата с Алдън се запознахме на едно парти в Лоубридж миналия ноември. Ние… Ние се обикнахме още в първия миг. Той ми каза, че винаги е мечтал за мен, че цял живот ме е търсил и още щом ме видял да влизам, си казал: „Ето това е моята бъдеща съпруга!“. А и аз се чувствах по същия начин. О, двамата сме толкова щастливи, мисис Блайт!
Анн продължаваше да немее.
— Единственият облак върху ясното небе на щастието ни е вашето отношение към тази връзка, мисис Блайт. Нали няма да отречете това? Та ние бяхме толкова добри приятелки, преди да дойда в Глен Сейнт Мери. Чувствах ви като по-голяма сестра. И ще съм истински отчаяна, ако знам, че нашият брак няма да има вашата благословия.