Думите й предизвикаха всеобщо хихикане.
— Нека и ние чуем тази история — каза мисис Кембъл. — Както знаете, мисис Полък, аз съм нова по тези места и не познавам добре тукашните семейни саги.
Ема не знаеше какво е сага, но затова пък много обичаше да разказва разни истории.
— Абнър Кромуел живееше близо до Лоубридж в най-голямата ферма в нашата околия и по онова време беше член на местния парламент — голяма клечка при торите6. Познаваше лично всеки по-влиятелен човек на острова. Беше женен за Джулия Флаг, чиято майка пък е по баща Рийз, а баба й — Клоу, така че покрай нея имаше връзка с почти всички фамилии в „Четирите вятъра“. Един ден в „Дейли Ентърпрайс“ излезе съобщение — така и така, мистър Абнър Кромуел почина внезапно в Лоубридж и погребението ще е в два часа на следващия ден. Така се случило, че самият Абнър Кромуел пропуснал да го прочете, а по онова време още нямаше телефон във всяка къща. На следващата сутрин Абнър заминал за Кингспорт за конгреса на либералите. Към два часа хората взели да се събират и всеки бързал да дойде по-рано, за да седне на хубаво място, защото се предполагало, че на погребението на този изтъкнат човек ще се събере голяма тълпа. И наистина се събрала, повярвайте ми. Шосетата били задръстени от двуколки и каруци на мили околовръст, а хората все прииждали ли, прииждали чак до три часа. Мисис Абнър едва не полудяла, докато ги убеждавала, че мъжът й си е жив и здрав. Някои отначало изобщо не й повярвали… Тя през сълзи ми призна, че дори я подозирали в намерение да офейка с трупа. Но даже когато повярвали, че не е мъртъв, се държали така, сякаш вече го няма. И на всичкото отгоре утъпкали тревата по поляната пред къщата и цветните лехи, с които тя толкова се гордееше. От всички краища запристигали далечни роднини, които се надявали да получат вечеря и легло след погребението, а тя почти не била готвила… Джули никога не е била особено предвидлива, между нас казано. Когато Абнър се прибрал след два дни, я заварил в леглото с нервна криза. Трябваха й месеци, за да се съвземе от преживяното. Не хапна нищо цели шест седмици… Е, почти нищо. После разправяха дето казала, че дори да е имало погребение, не би се чувствала по-разстроена и изтощена. Но на мен не ми се вярва точно това да са били думите й.
— Не можеш да си сигурна и в обратното — каза мисис Уилям Макгриъри. — Хората понякога казват толкова ужасни неща. Истината излиза наяве винаги когато са разтревожени или притеснени от нещо. Кларис, сестрата на Джули, се върна в хора и пя още първата неделя, след като погребаха мъжа й.
— Дори погребението на съпруга й не може да угнети и обезкуражи Кларис за дълго — допълни Агата Дрю. — Тя изобщо не е солидна личност — все пее и танцува.
— И аз някога пеех и танцувах… на брега, когато няма никой наоколо — отчетливо произнесе Майра Мърей.
— Да, ама оттогава си поумняла и си станала улегнала жена — отвърна Агата.
— Напротив, много по-глупава и безразсъдна съм — отново натърти Майра Мърей. — Твърде глупава, за да танцувам на плажа.
— Отначало всички мислеха, че съобщението е било някаква шега — подхвана отново Ема, която за нищо на света не би оставила тази история недовършена. — Абнър беше загубил изборите само преди няколко дни. Накрая обаче се разбра, че се отнасяло до някой си Еймаса Кромуел, който живеел далеч в горите отвъд Лоубридж и нямал никаква роднинска връзка с Абнър. Той вече наистина умрял. Но мина доста време преди хората да забравят разочарованието от несъстоялото се погребение, ако изобщо са го забравили.
— Е, наистина не е малко главоболие да изминеш целия този път и при това да пристигнеш навреме, а да разбереш, че всичко е било напразно — отбранително рече мисис Том Чъб.
— Като отворихме дума за Абнър, помните ли какъв некролог написа брат му Джон за жена си? — попита мисис Алън Милгрейв. — Той започваше така: „Господ, по причини известни само Нему, благоволи да прибере при себе Си моята красива съпруга и да остави жива грозната жена на братовчед ми Уилям“. Мога ли да забравя какъв шум се вдигна тогава!
— Как е възможно изобщо да се отпечата подобно нещо? — попита мисис Бест.
— Че какво толкова — по онова време той беше уредник на „Дейли Ентърпрайс“. И наистина боготвореше жена си… Берта Морис се казваше тя… А мразеше мисис Уилям Кромуел, защото била против сватбата му с Берта. Смятала, че Берта е твърде вятърничава и лекомислена.
— Затова пък беше кипра и красива — каза Елизабет Кърк.