— Много беше мил, когато бях у вас на вечеря миналия месец.
— О, той те харесва, нали ти казах. Тъкмо това е една от причините така да настояваме да дойдеш. Може да му повлияеш добре. Не пропускаме нищичко, което би могло да му достави удоволствие. Но когато има действително лош „пристъп на сръдня“, той сякаш мрази всичко и всички. Както и да е, замислили сме една превъзходна вечеря, с изискан портокалов десерт с яйчен крем. Мама искаше да прави пай — твърди, че с изключение на татко, няма мъж на света, който да не обича най-много пай за десерт, пък бил и професор по съвременни езици. Но татко не обича пай, и паят няма никакъв шанс точно утре, щом единствено заради него всичко може да пропадне. Портокаловият десерт с яйчен крем е любимият десерт на татко. Колкото до нас с горкия Джони, предполагам, че някой ден просто ще ми се наложи да избягам с него, а татко никога няма да ми го прости.
— Вярвам, че все пак ще събереш достатъчно смелост да му кажеш, а след като понесеш „пристъпа му на сръдня“, ще откриеш, че той прекрасно те разбира, и така ще си спестиш дълги месеци на терзания.
— Не познаваш татко — мрачно рече Трикс.
— Може пък да го познавам по-добре и от теб. Ти си изгубила перспективата.
— Какво съм изгубила? Анн, миличка, не забравяй, че аз не съм бакалавър. Завършила съм само гимназия. Много ми се искаше да отида в колеж, но татко не вярва, че на жените им трябва по-висше образование.
— Просто исках да кажа, че ти си прекалено близо до него, за да можеш да го разбираш. Един страничен човек чудесно може да го види по-ясно и да го разбере по-добре.
— Разбирам само, че нищо не може да накара татко да продума, когато си е наумил да не го прави — нищичко! При това той се гордее с това.
— Защо тогава вие, останалите, не продължите да си разговаряте, сякаш нищо не се е случило?
— Не можем. Казах ти вече, той направо ни парализира. Ще го разбереш утре вечер, ако дотогава не си намери пижамата. Не знам как го прави, но го прави. Не вярвам, че за нас щеше да има значение колко е свадлив, само и само да разговаряше. Но мълчанието му направо ни потриса. Никога няма да му простя, ако изиграе някой номер точно утре вечер, когато е заложено толкова много.
— Нека се надяваме, че всичко ще е наред, скъпа.
— Опитвам се. И знам, че ще е от полза, ако и ти си там. Мама смяташе, че трябва да поканим и Катрин Брук, но аз си знам, че на татко това няма да му повлияе добре. Не я обича той нея. И трябва да ти кажа, че за това не го обвинявам. Самата аз не я харесвам. Не виждам как човек може да е толкова мил към нея, както си ти.
— Жал ми е за нея, Трикс.
— Да ти е жал! Ами че грешката си е единствено нейна, дето никой не я обича. Е, вярно, на тоя свят всякакви ги има… Но Съмърсайд може да мине и без Катрин Брук — тая черногледа дърта котка!
— Тя е отличен преподавател, Трикс.
— О, аз ли не знам? Нали бях в нейния клас. Тя наистина ме удряше с какво ли не по главата… И направо ме скъсваше от подигравки. А как само се облича! Татко не може да гледа зле облечени жени. Разправя, че нямал нужда от повлекани, а сигурно и господ нямал нужда. Мама сигурно ще се ужаси, ако ме чуе, че ти казвам това, Анн. На баща ми му прощава, само защото е мъж. Де да беше това единственото, което трябва да му прощаваме! А горкият Джони вече почти не се осмелява да дойде у дома, толкова суров е татко към него. Когато вечерите са приятни, аз се измъквам и се разхождаме ли, разхождаме из полето, додето не премръзнем…
Анн едва не въздъхна от облекчение, когато Трикс си тръгна, и слезе долу да си измоли от Ребека Дю нещичко за хапване.
— Ще ходиш на вечеря у Тейлър, така ли? Е, надявам се старият Сайръс да си бъде наред. Ако семейството му не се боеше толкова от „пристъпите му на сръдня“, той нямаше да изпада в тях толкова често, убедена съм в това. Казвам ти, госпожице Шърли, той се наслаждава на пристъпите си. А сега май трябва да притопля млякото на Оня Котак. Разглезена твар!
10
Когато следващата вечер Анн пристигна в дома на Сайръс Тейлър, още от вратата я лъхна смразяваща атмосфера. Спретната прислужница я поведе към гостната, но като се изкачваше по стълбите, Анн видя господин Сайръс Тейлър да се изнизва от трапезарията към кухнята, а госпожа Тейлър да изтрива сълзите от бледото си, състарено от грижи, но все още доста миловидно лице. Стана й напълно ясно, че Сайръс още не е „попаднал“ на пижамата си.