Точно в момента Полин беше твърде щастлива и възбудена, за да й се ще да е на мястото на когото и да било другиго. Анн се качи с нея до стаичката на горния етаж и й помогна да се облече.
— Как хубаво е човек да си мисли за всички онези приятни неща, които трябва да се случат днес, госпожице Шърли! Гърлото ми вече е къде-къде по-добре, а и мамичка е в такова добро настроение… Навярно не ви изглежда така, но аз си знам, тъй като разговаря, макар и саркастично. Ако беше ядосана или сърдита, щеше да се цупи. Обелила съм картофи, пържолата е в хладилната кутия, а млечното желе за мамичка е долу в мазето. За вечеря има пържено пиле, а в кухненския килер съм оставила пандишпанен кейк. Още съм притеснена да не би мамичка да промени решението си. Ако го направи, просто няма да го понеса. О, госпожице Шърли, наистина ли смятате, че е по-добре да нося оная сива рокля?
— Облечете я! — нареди Анн с най-учителския си тон.
Полин се подчини, и изведнъж се появи една съвсем различна Полин. Сивата рокля й стоеше чудесно. Беше без яка, на късите до лактите ръкави имаше изящно набрани дантели. А когато Анн направи и прическата й, Полин направо не можа да се познае.
— Ужасно е, че трябва да я закрия с онази противна стара черна рокля, госпожице Шърли.
Но трябваше. Тафтата я скри най-безобидно. Последва старата шапка, но щом пристигнеше на сватбата на Луиза, можеше да свали и нея; и накрая новите обувки. Госпожа Гибсън все пак й разреши да си купи нови обувки, макар и да сметна токчетата за „скандално високи“.
— Ще направя истинска сензация, като се кача на влака сама. Надявам се хората да не помислят, че съм тръгнала на погребение. Не ми се ще сребърната сватба на Луиза по никакъв начин да не се свързва с мисълта за смърт… О, госпожице Шърли, ами парфюмът?! Ябълков цвят! Не е ли прелестен? Съвсем мъничко… Винаги ми се е струвал така подходящ за дама. А мамичка никога не ми е разрешавала да си купя парфюм… О, госпожице Шърли, нали няма да забравите да нахраните кучето ми? Кокалите му са в кухненския килер, в покритата чиния. Надявам се — гласът й стихна до срамежлив шепот, — че то няма… да прави пакости… вътре вкъщи, докато сте тук.
Преди да замине, Полин трябваше да премине огледа на госпожа Гибсън. Възбудата, че заминава, и вината за прикритата поплинена рокля я накараха много необичайно да поруменее. Госпожа Гибсън я изгледа с неодобрение.
— Олеле, божичко! Боже мой! Да не сме тръгнали към Лондон, за да бъдем представени на кралицата? Какво си се изчервила? Хората ще си помислят, че си се начервосала. Дали пък не си?
— Не, мамичко, не! В никакъв случай! — възмути се Полин.
— Е, внимавай как ще се държиш, и като сядаш, скръствай глезените си благоприлично. И внимавай да не сядаш на течение и да не приказваш твърде много.
— Няма, мамичко — добросъвестно обеща Полин и нервно погледна към стенния часовник.
— Изпращам на Луиза бутилка от моето сарсапарилово вино14 за тостовете. Никога не ме е било грижа много-много за Луиза, но майка й все пак беше Такабъри по баща. Внимавай да ми върнеш бутилката, и не й позволявай да ти подари някое котенце. Луиза винаги подарява на хората котенца.
— Няма, мамичко.
— Сигурна ли си, че не си забравила сапуна във водата?
— Разбира се, мамичко — и Полин отново притеснено погледна към часовника.
— Затегна ли връзките на обувките си?
— Да, мамичко.
— Миришеш неприлично — направо си се напоила с парфюм.
— О, не, мамичко. Малко си сложих… съвсем мъничко.
— Щом казвам, че си се „напоила“, значи е точно така. Да нямаш скъсано под мишниците?
— Не, мамичко, не.
— Я покажи да видя — неумолимо нареди старицата.
Полин се разтрепери — ами ако полите на сивата рокля се подадат отдолу, като вдигне ръце?
— Е, добре, тръгвай тогава — продължително въздъхна госпожа Гибсън. — И ако ме няма, когато се върнеш, помни, че искам да ме погребете с копринения шал и черните сатенени пантофки. И се погрижи прическата ми да е прилична.
— Да не ти е по-зле, мамичко? — От поплинената рокля съзнанието на Полин бе станало особено чувствително. — Ако е така, аз няма да…
— Как не, и да идат напразно парите за тия обувки? Разбира се, че тръгваш. И внимавай да не се пързаляш по парапета.
Това вече развърза езика на Полин: