„Ето че вече имам нов поглед върху живота — помисли си Катрин, докато се унасяше в сън. — Не знаех, че съществуват такива хора.“
— И пак да дойдеш — каза й Марила, когато си тръгваха. А Марила не казваше това на никого, ако наистина не го мисли.
— Разбира се, че ще дойде пак — каза Анн. — За уикендите, а през лятото и за цели седмици. Ще палим огньове, ще копаем в градината, ще берем ябълки и ще прибираме кравите, ще гребем с лодка по езерото и ще се губим из гората. Катрин, толкова искам да ти покажа градината на малката Хестър Грей, и Къщата на ехото, и Теменужената долина, когато теменужките цъфтят…
7
„Уинди Уилоус“
Уличката, по която бродят привиденията
5 януари
Най-уважаеми приятелю мой,
Това не го е писала бабата на леля Чати. Но би го написала, ако се беше сетила.
От Нова година насам взех решение да пиша благоразумни любовни писма. Смяташ ли, че ще е възможно?
Напуснах с тъга „Грийн Гейбълс“, но се върнах с радост в „Уинди Уилоус“. Ребека Дю бе запалила печката в стаичката ми и бе поставила в леглото ми бутилка с гореща вода.
Така се радвам, че обичам „Уинди Уилоус“. Щеше да е ужасно да живея в къща, която не обичам, която не изглежда дружелюбна към мен, която не ми казва: „Радвам се, че се върна“… А „Уинди Уилоус“ го прави. Може да е малко старомодна, малко строга като стара мома, но ме обича.
Зарадвах се да видя пак леля Кейт, леля Чати и Ребека Дю. Не мога да не съзирам смешните им страни, но си ги обичам въпреки всичко.
Вчера Ребека Дю ми каза нещо толкова мило:
— Уличката на привиденията е станала съвсем различна, откакто ти дойде, госпожице Шърли.
Радвам се, че Катрин ти хареса, Гилбърт. Тя беше учудващо мила с теб. Удивително е колко мила може да бъде когато поиска. А мисля, че и тя е удивена от себе си, колкото всички околни. Дори не вярваше, че всичко ще е толкова лесно.
И в училище ще бъде много по-различно, щом ще мога да работя със заместничката си. Тя ще сменя квартирата си, а аз вече я убедих да си купи оная кадифена шапка, и още не съм се отказала да я убедя да пее в хора.
Вчера кучето на господин Хамилтън се вмъкна и подгони Дъсти Милър.
— Това наистина е последната капка — възмути се Ребека Дю.
Червените й бузи почервеняха още повече, разтрепери се от гняв, от бързане си сложи шапката наопаки, без да забележи, и изщапука нагоре по улицата, за да изрази надълго и нашироко мнението си пред господин Хамилтън. Мога да си представя каква глуповата и добродушна физиономия е правил, докато я е слушал.
— Аз може и да не обичам Оня Котак — обясни ми тя, — но той си е наш, и никое Хамилтъново куче не може да идва и да се държи неблагоразумно с него в собствения му двор. „Но той е преследвал вашия котарак на игра“ — вика ми Джеймз Хамилтън. „Представите за игра на един Хамилтън се различават от представите за игра на един Маккумър, на един Маклийн или дори, ако опира до това, и от представите на една Дю“ — отговарям му аз. „Тц-тц! Трябва да сте яли зеле на обяд, госпожице Дю“ — вика той. „Не съм — рекох аз, — но можех да ям! Госпожа капитан Маккумър наесен не го продаде всичкото и не остави семейството си без зеле, само защото цената му била твърде добра. Но има хора, викам му, които, стига нещо да подрънква в джобовете им, не чуват нищо друго!“ И с тия думи го оставих. Но какво ли може да очаква човек от един Хамилтън? Долна измет!
Ниско над побелелия Цар на бурите е надвиснала пурпурна звезда. Как бих искала да си тук, за да я съзерцаваме заедно! Ако беше тук, мисля, че това действително щеше да е нещо повече от момент на уважение и приятелство…
12 януари
По-миналата вечер малката Елизабет намина да ме пита мога ли да й обясня що за странни животни са папските биволи16 и да сподели просълзена, че учителката й я помолила да пее на концерта, организиран от училищната общественост, но госпожа Камбъл се запънала и най-решително казала „Не“. А когато опитала с молби, госпожа Камбъл отсякла: „Елизабет, имай добрината да не ми отговаряш, ако обичаш“.
16
Игра на думи — bull — бивол, но и вула. Папска вула е официален документ, издаван от папата. — Бел.пр.