Да знаете къде пари да дирите!
Така да разберете, че не е добре
отвсякъде печалби да очаквате!
След срамните облаги виждаш повече
погубени, отколкото избавени!
СТРАЖЪТ
Сега да кажа нещо — позволяваш ли?
КРЕОН
Нима не виждаш колко неприятно е!
СТРАЖЪТ
Слуха ли дразня аз или душата ти?
КРЕОН
Какво пък ще ми дириш де е болката?
СТРАЖЪТ
В слуха — от мен, в душата — от виновника.
КРЕОН
Но ти бъбривец си роден наистина!
СТРАЖЪТ
Поне не съм извършил тази работа.
КРЕОН
И още как! Продал си и душата си!
СТРАЖЪТ
О! Да смяташ, че си прав, и да си тъй неправ!
КРЕОН
Приказвай, ала знай — не доведете ли
виновника пред мене, ще признаете,
че подлата облага носи бедствия!
(Влиза в двореца.)
СТРАЖЪТ
Дано го хванат! Ала улови ли се,
или пък не — това ще каже Случаят, —
не ще ме видиш тук да стъпя повече.
Останал здрав и читав неочаквано,
небе, дължа ти много благодарности!
(Излиза.)
ПЪРВИ СТАЗИМ
ХОР
Първа строфа
Много са чудните неща,
но човек е пръв сред тях.
Бит от вятъра мразовит,
той по сивия морски гръб
минава, край него бучат води
и се надигат с вой.
Най-първата сред боговете,
вечната плодна Земя15, той обработва,
всяка година я пори с ралата си,
с впрегнати коне пръстта обръща.
Първа антистрофа
С плетени мрежи той лови
лекокрилия птичи рой
и свирепите зверове,
па ги води във своя дом.
Лови плода на морето той —
човекът с ум дарен, —
с юзда изкусно той смирява
скитника звяр, под ярем гъстогривия,
буйния кон укротява и горския
неуморен бик в хомот запряга.
Втора строфа
Владее и слово, и дух
крилат; със закон се стреми
градове да урежда; знае да избягва
смразяващите студове
и тежкия пороен дъжд със средства —
безброй.
Пред нищо бъдно не стои
безпомощен и само ада
няма да избегне той.
Но пак за тежки болести
цяр е намерил.
Втора антистрофа
Той има безкрайната мощ
да бъде изкусен творец
и по пътя си следва ту добро, ту лошо.
Потъпква родния закон
и божията свята правда в светлия град.
Не е градът за оня, който срам
чрез дързостта си е добил!
Да не бъде в моя дом
такъв човек и да не е
с моята мисъл!
ВТОРИ ЕПИЗОД
ХОР
Какво чудо, небе! Аз се питам сега
как да кажа, че не Антигона е туй,
като виждам, че тя е самата!
Нещастнице!
О, дете на Едипа нещастен, какво
е това? И дали те довеждат сега,
пренебрегнала царския тежък закон,
заловена в безумна постъпка?
(Влиза Стражът, който Води Антигона.)
СТРАЖЪТ
(като посочва Антигона)
Това е нейно дело! Тя бе хваната,
погребвайки мъртвеца. Но къде е Креон?
ХОР
Навреме тъкмо пак излиза, ето го.
(Влиза Креон.)
КРЕОН
Какво? Защо навреме ида, казвате?
СТРАЖЪТ
Да се кълнат, не бива, царю, смъртните.
Отпосле виждаш — лъгал си се. Вярно е,
не смятах да дохождам пак в двореца ти,
че твоите заплахи тъй ме стреснаха!
Но радостта, която не очакваме,
не се сравнява с други удоволствия.
Дойдох, макар че се заклех в противното
с девойката, която беше сварена
да кити гроба. Жребие не хвърляхме —
че мое, не на друг е туй откритие.
Сега вземи я, царю, обвинявай я,
тъй както знаеш. А за мене — право е
да си вървя, свободен от опасности.
КРЕОН
Отде я водиш? Где и как е хваната?
СТРАЖЪТ
Ти знаеш всичко — тя погреба мъртвия.
КРЕОН
Самият ти разбираш ли словата си?
СТРАЖЪТ
Видях я да посипва с пръст умрелия —
което забраняваш ти. Разбра ли ме?
КРЕОН
А как сте я видели? Как я хванахте?
СТРАЖЪТ
Тъй беше: щом се върнахме, уплашени
от твоите закани, ние махнахме
пръстта, с която бе покрито тялото,
и тлеещия труп добре разголихме,
па горе, на върха, на завет седнахме,
за да не ни удари миризмата му.
И живо всеки ругатни отправяше
към другия — да гледа свойта работа.
Така седяхме там, додето слънцето
15