— Тази жалка барака изглежда доста модернизирана. Хайде на работа, Жак, ние ще бъдем точно срещу теб от другата страна.
Обученият в отварянето на врати агент на „Дьозием“ бързо се върна при грубата постройка, а другите го последваха и застанаха в мрака на пътеката. Само след миг преценката на Клод Моро се оказа напълно погрешна: изведнъж завиха сирени, които отекнаха в целия парк. Униформени пазачи, клоуни, полуголи гълтачи на саби, джуджета и африканци в тигрови кожи се струпаха около сградата с агресивността на монголско нашествие. Жак хукна да бяга, останалите също си плюха на петите.
— Какво стана? — извика Латъм веднага след като се качиха в колата на „Дьозием“ и рязко потеглиха. — Какво, по дяволите, означава това?
— Всеки ден го виждате при най-новите автомобили, мосю. Малък черен чип се поставя в стартовия ключ; без него моторът не може да запали. Най-скъпите коли са снабдени със сирени.
— Много сте проницателен, Клод.
— Какво да ви кажа? Не бях прав, но това ни подсказа нещо, не е ли така? Увеселителният парк е убежище на Братството — значи сме били прави.
— Но сега знаят, че сме разбрали.
— Не точно, Дру. При такива спешни случаи ни изпращат подкрепления — сътрудничим с полицията и „Сюрте“.
— Какво?
— Имаме списъци на престъпници, които излежават условни присъди от шест месеца до една година. Ако поемат вината за още някое углавно престъпление, като например опит да се ограби увеселителен парк, присъдите им се намаляват, а в някои случаи и досиетата им се изчистват.
— Да уредя ли въпроса? — попита Жак от предната седалка и се протегна към телефона на колата.
— Моля те.
Докато подчиненият му служител говореше по телефона, Моро започна да обяснява:
— След около петнайсет-двайсет минути полицията ще се обади на охраната на парка и ще съобщи, че са заловили кола, в която са пътували двама известни крадци. Разбрахте ли сценария?
— Мисля, че да. Естествено, трябва да попитат дали е имало обир и ако е така, какво е откраднато и има ли някой, който може да идентифицира нападателите?
— Точно така.
— И никой няма да се отзове на поканата — добави Латъм и се вгледа в сгъстяващия се мрак на задната седалка.
— Не винаги е така, mon ami — възрази Моро. — Тъкмо затова набедените обвиняеми трябва да ни бъдат подръка. Както и да е, свидетелите неизменно предявяват едно и също изискване.
— Отиват на разпознаването само при условие че виждат заподозрените, без те да могат да ги видят — каза Дру.
— Много сте проницателен.
— Ако не можех да схвана това, би трябвало да се оттегля още в деня, в който завърших обучението си. Но концепцията за тези — как ги нарекохте? — „набедени обвиняеми“ е нещо страхотно. За Бога, не споменавайте тази идея пред Вашингтон. Уотъргейт и Иран ще изглеждат като кукленско шоу в сравнение с аферите на ЦРУ и Департамента. Истинските важни клечки ще разберат, че могат да използват свои двойници, включително и самият президент.
— Честно казано, ние пък не разбираме как още не са се досетили.
— Запазете вашето мнение за себе си, имаме достатъчно неприятности.
— Клод — прекъсна го Жак и се обърна назад. — Това ще ти хареса. Нашите нападатели са двама счетоводители с много ниски заплати, които са се опитали да оберат верига от месарски магазини.
— Много добре.
— За лош късмет миналата вечер в магазина са инсталирали нова апаратура и нашите счетоводители са били записани на видеозапис, докато отваряли сейфа.
— Едва ли са били подготвени за новата техника. Добре, откарай мосю Латъм в „Нормандия“, а мен — в офиса. И, за Бога, накарай Франсоа да се прибере.
— За мен не е проблем да остана с вас, мосю директор — каза шофьорът. — За всеки случай, ако изникне нещо спешно.
— Не, Франсоа, не бива да отбягваш семейните си задължения. Твоята очарователна съпруга няма да ти го прости.
— Сигурен съм, че ще ми прости, господине. Но децата са много по-взискателни.
— Преживял съм го, значи и ти можеш. Това възпитава характера.
— Много сте мил — забеляза Дру. — А какво ще правите в офиса?
— Трябва да напиша отчет за днешния следобед. Ще държим връзка. Освен това, mon ami, вие също имате „семейни“ задължения. Днес очарователната Карин е била на лекар.
— Боже, съвсем забравих!
— Бих ви посъветвал да не й го казвате.
— Не сте прав, Моро. Тя ще ме разбере.
Карин нервно крачеше пред големия прозорец, когато Латъм отвори вратата.
— Боже мой, толкова дълго те нямаше! — извика тя и се втурна към него. Те се прегърнаха. — Добре ли си?
— Хей, госпожа, връщам се от увеселителен парк, а не от битката за Бастон. Разбира се, че съм добре!