— Добре, добре. Разбрах.
— Боже мой, Дру, аз те защитавах!
— Добре, приемам. Видях колко беше ядосан. Французите се вкисват, когато могъществото им се постави под въпрос.
— Подозирам, че повечето хора, носещи отговорност, било то французи, англичани, немци или американци, се дразнят от подобни неща.
— А белгийците — или фламандците? Никак не ги различавам.
— Не, ние сме много възпитани, вслушваме се в разума си — усмихна се Де Врийс. И двамата тихо се разсмяха. Скандалът приключи.
— Ще се извиня на Клод сутринта и ще му обясня, че просто съм била изнервена… Кажи ми, Дру, наистина ли мислиш, че Страсбург смяташе да убие Жанин с онази игла?
— Със сигурност. Разкрита е — първият разкрит зоненкинд — и неонацистите нямат избор. А това със сигурност усложнява работата на Моро. Сега не само трябва да я наблюдава, но и да я охранява от внезапни нападения. Какво те тревожи? Преди час беше съгласна с нас.
— Не знам. Толкова странно изглежда: Лувърът, тълпите от туристи. Извинявай, просто съм уморена.
Те се прегърнаха и целунаха — дълго и страстно. Телефонът иззвъня
— Наистина си мисля — каза Карин, — че телефонът е естественият ни враг.
— Ще го изключа.
— Не, ще го вдигнеш.
Латъм стана и вдигна слушалката.
— Да?
— Аз съм — каза Моро. — Говори ли с Уесли?
— Не, трябваше ли?
— Ще ти се обади, но в момента е много разтревожен, а нашият приятел Витковски е готов веднага да отлети за Вашингтон и лично да унищожи всички в Лангли.
— Добре, какво се е случило?
— Блицкригерите, които полковникът изпрати във Вашингтон под прикритие, са били намерени мъртви в затвора — застреляни в главите.
— Не може да бъде! В затвора?
— Преглеждат снимките на всеки поотделно от всяка секция на ЦРУ — целият персонал на затвора ги преглежда.
— Доникъде няма да стигнат. Аз имам временно руса коса и очила, които свеждат този подход до пълна нула. Кажи им да търсят сред низшите и средните нива — някой актьор от колежански театър. Някой, който е имал достъп до секретни данни.
— Кажи го на Уесли. Аз сега имам други грижи. Посланикът Кортлънд пристига след половин час, а ние трябва да запазим жена му жива.
— Толкова ли е трудно? Сега тя се движи с бронирана кола от посолството.
— И ти се движеше с такава, но без малко да те убият. Довиждане.
Гласът замлъкна.
— Какво има? — попита Карин.
— Двамата неонацисти, които Стенли изпрати във Вашингтон, са били застреляни в затвора — в затвора, за Бога!
— Те са навсякъде, а ние не можем да ги видим — ти го каза снощи… — тихо напомни Де Врийс. — Кое кара хората да вършат такива неща? Убийства, предателства — това е лудост! Защо?
— Специалистите казват, че причините са три. Първата е пари — много пари: към тази група спадат любителите на хазартни игри, скъпите любовници и всякакви вманиачени самохвалковци. Следват фанатиците, които се идентифицират с някаква кауза и сляпо вярват в нея, което ги кара да се чувстват над другите, тъй като каузата е абсолютна и всички са по-низши от нея. Третият вид се счита за най-опасен — това са недоволните, които са убедени, че системата ги е потъпкала, а заслугите им не са възнаградени.
— Защо те са най-опасни?
— Защото това убеждение се превръща в идея-фикс. Години наред тези хора седят зад бюрата си и вършат работа, колкото да не ги уволнят.
— Защо тогава са толкова опасни?
— Защото анализират системата, стигат до всички нейни тайни и знаят как да й сложат прът в колелата. Никой не им обръща внимание; те просто си седят, четат някакви бюрократични доклади или преглеждат материали. Психолозите казват, че те, общо взето, са мързеливи.
— Започваш да говориш като Хари.
На вратата се почука.
— Кой може да бъде, по дяволите?
Латъм прекоси стаята.
— Какво има?
— Аз съм, от „Дьозием“ — чу се гласът на мосю Фрак.
— Да, ясно.
Дру отвори вратата и изведнъж видя срещу себе си пистолет. Той рязко замахна с ръка и едновременно ритна агента в слабините. Мъжът падна в коридора. Дру го ритна още веднъж и изтръгна оръжието от ръката му. От коридора с викове дотича мосю Фрик.
— Спрете, мосю! Моля ви, спрете! Беше само тренировка.
— Какво? — изкрещя Латъм, готов да удари с пистолета своя нападател, който лежеше и се гърчеше.
— Моля ви, мосю, изслушайте ме — промърмори той. — Никога не отваряйте вратата, без да сте сигурен, че е някой от нас!