— Разбирам — каза Ханс Траупман и се намести на стола си. От време на време поглеждаше към Гюнтер Ягер. — А за нашия зоненкинд Жанин Клуниц, жената на американския посланик?
— Нямаше нужда нашите хора да проучват какво е станало, Ханс. Пишеше го във всички вестници — и европейски, и американски. Имало е свидетели. Едва се е измъкнала от засада на израелски терористи, които са имали за цел да убият Кортлънд, защото е от така наречения арабски отдел на Държавния департамент. Бил е ранен, а нашата зоненкинд — за лош късмет — е жива. Увериха ме, че след ден-два ще умре.
— Гюнтер… майн Фюрер…
— Казах ти, Ханс, че между нас това не е необходимо.
— За мен е необходимо. Ти си много повече от онзи мюнхенски гангстер — ти си образован и физиологически подходящ. Недъгавите и посредствените заемат силни позиции в правителствата в цял свят — тази разрушителна тенденция трябва да бъде спряна. Ти можеш да я спреш, майн Фюрер.
— Благодаря ти, Ханс, но ти искаше да кажеш нещо… Какво беше то?
— Този Латъм — тайният агент на ЦРУ, който проникна в долината и бе разкрит от Герхард Крьогер…
— Какво? — отново попита Ягер.
— Още е жив.
— Той е човек от плът и кръв, който може да бъде спрян, като бъде прободен с нож или пронизан от куршум. Заповядал съм две подразделения блицкригери да отлетят за Париж и да изпълнят задачата. Няма да се провалят. Не бива да се провалят.
— А жената, с която живее Латъм?
— Онази мръсница Де Врийс? — попита Фюрерът. — Трябва да я убият заедно с него, дори преди това. Нейната смърт може да го нервира и да го направи беззащитен. Той ще допусне грешка… Това ли искаше да ми кажеш, Ханс?
— Не, Гюнтер.
Траупман стана от стола си и започна да се разхожда сред сенките.
— Дойдох да ти кажа истината — съобщиха ми я моите собствени източници.
— Собствени източници?
— Аз съм стар човек, разбирам от хирургия. Твърде често моите пациенти крият симптомите, защото се страхуват от диагнозата. Постепенно се научих да различавам истината от лъжата.
— Моля те, говори по-ясно.
— Добре. Ще подкрепя думите си с моите данни… Герхард Крьогер не е мъртъв. Подозирам, че е жив и се намира в американското посолство.
— Какво? — Ягер се наведе напред.
— Изпратих един човек в „Интерконтинентал“ да разпита оцелелите чиновници. Всички говорят добре английски; казаха, че съвсем ясно са чули двама-трима души да крещят, че „лудият“ е още жив. Откарали са го в линейка. Той е жив!
— Боже мой!
— Накарах нашите хора да проверят свидетелите на нападението пред американското посолство, където посланикът е бил тежко ранен, а жената е оцеляла. Тези свидетели казват, че гърдите и лицето на жената са били целите в кръв… Как е могла да оживее?
— Значи нашите хора са се справили добре.
— Тогава защо го пазят в тайна? Защо?
— Заради Латъм, проклет да бъде, ето защо! — извика Ягер. Леденостуденият му поглед се изпълни с омраза. — Опитва се да ни вкара в капан.
— Познаваш ли го?
— Разбира се, че не. Но познавам други като него. Всичките са покварени от долни жени!
— А жената познаваш ли?
— Не, разбира се! Но мръсниците са покварявали армията още от времето на фараоните. Лишавали са войниците от сила заради няколко минути греховно удоволствие! Мръсници!
— Това е абсолютно точна преценка, Гюнтер, не я оспорвам, но тя няма отношение към нашия разговор.
— Какво искаш да кажеш, Ханс? Искаш да кажеш, че нещата не стоят така, както се описва в докладите. Аз обаче искам да ти кажа, че може би си прав и враговете ни готвят капан. Ние също залагаме капани за тях. В това няма нищо ново — освен че ние ще спечелим. Възползвай се от обстоятелствата, приятелю. Американците, французите и англичаните ни преследват, но не могат да ни заловят. Във Вашингтон подозират сенатори и конгресмени, в Париж имаме двайсет и седем поддръжници в Камарата на депутатите, а главата на „Дьозием“ ни е вързан в кърпа. В Лондон цари пълна бъркотия.
Ягер замлъкна, стана от стола и погледна над живия плет от цветя към спокойните води на Рейн.
— И все пак най-успешна е дейността ни в по-малък мащаб. Това помогна на Адолф Хитлер да влезе в Райхстага. Насъскваш расите, етническите групи, класите една срещу друга, провокираш хаос, а вътре създаваш вакуум. Хитлер е правил това във всеки град поотделно — Мюнхен, Щутгарт, Нюрнберг, Манхайм… Навсякъде е разпространявал слухове и е предизвиквал общественото недоволство. Накрая е превзел Берлин — не би могъл да го направи без подкрепата на цялата страна.
— Браво, Гюнтер! — изръкопляска Траупман. — Толкова ясно виждаш нещата!