В този миг се чу леко изщракване. Кръв плисна от лявото слепоочие на агента. Вторият служител на „Дьозием“ падна напред с широко отворени очи и уста. От гърба му стърчеше дълъг нож. И двамата се строполиха на тротоара. Де Врийс извика, но една силна ръка затисна устата й и грубо я блъсна в автомобила. Нападателят я последва. След секунди отсрещната врата се отвори и вторият убиец скочи в колата задъхан, с окървавен нож в дясната ръка.
— Бързо! — изкрещя той на немски.
Колата се понесе по улицата и се сля с потока от автомобили. Първият убиец свали ръката си от лицето на Карин и заговори:
— Виковете няма да ти помогнат — каза той. — Опиташ ли се да викаш, ще имаш белези по лицето.
— Добър вечер, фрау Де Врийс — каза шофьорът и се обърна към нея, като побутна трупа на предната седалка. — Вероятно сте решила да последвате съпруга си. Можете да бъдете сигурна, че ще успеете, ако откажете да ни сътрудничите.
— Убихте двамата мъже — прошепна Карин. Устните й едва се движеха, гласът й почти не се чуваше.
— Ние сме спасителите на Нова Германия.
— Как ме открихте?
— Много просто. Имате врагове там, където мислите, че имате приятели.
— Сред американците?
— И сред тях. И сред англичаните, и сред французите.
— Какво ще правите с мен?
— Това зависи от вас. Или ще последвате съпруга си, или ще се присъедините към нас. Знаем, че не можем да ви купим.
— Искам да открия своя съпруг. Вие можете да ми помогнете.
Всички мълчаха.
30.
Силният звук на радиото заглушаваше шума от уличното движение. Латъм сложи бронираната жилетка, облече върху нея мундира и се изненада: чувстваше се относително удобно. Непрекъснато поглеждаше към телефона на бюрото; чудеше се защо Карин не се обажда. Беше казала, че ще му позвъни веднага щом се настани в квартирата си в посолството. Излезе преди повече от два часа, багажът й тръгна почти веднага след нея. Дру замислено поклати глава и се усмихна: представи си срещата й с Витковски. Полковникът трябваше да изтърпи множество упреци за това, че е решил да остави Дру сам. Горкият Стан, изглеждаше толкова коравосърдечен, но едва ли беше подготвен за бурната атака на Карин. Латъм съжаляваше полковника — любовта бе на страната на Карин. И полковникът, и посланикът Кортлънд бяха изгубили всичко в любовта, за да пожънат успех в политиката.
Латъм отиде до голямото огледало в коридора и хвърли един поглед на отражението си в него. Жилетката подчертаваше гърдите му и го правеше по-внушителен. Това му напомни дните на хокея в Канада, когато мускулите бяха най-важното нещо на света. Сега то му се струваше пълен абсурд. „Толкова време мина!“ — помисли си той и се върна до телефона на бюрото. Вдигна слушалката и започна да набира някакъв номер, но в този момент на вратата се почука. Той остави слушалката, отиде до вратата, хвърли поглед върху листа с кодовете и попита:
— Кой е?
— Витковски — отговори гласът от другата страна.
— Какъв е кодът?
— Да върви по дяволите кодът, аз съм.
— Трябва да кажеш: „Добрият крал Венцеслас“, глупако!
— Отвори вратата, преди да съм изстрелял няколко куршума в ключалката!
— Сега вече не се съмнявам, че си ти, защото със сигурност не знаеш, че от месингова ключалка куршумът може да рикошира в стомаха ти!
— Не и ако ти си зад нея, идиот такъв! Отвори веднага!
Дру отвори. На вратата стояха Витковски и Клод Моро. Изглеждаха разтревожени.
— Трябва да поговорим — започна шефът на „Дьозием“, след като влязоха вътре. — Случи се нещо ужасно.
— Карин! — възкликна Дру. — Не се обади, а трябваше да ми звънне още преди час! Къде е?
— Не знаем, но фактите са обезпокоителни — отвърна Моро.
— Какви факти?
— Двама от хората на Клод са убити отвън на тротоара — каза Витковски. — Единият е прострелян в главата, другият е намушкан с нож. Колата на бюрото е изчезнала, вероятно и шофьорът е мъртъв.
— Трябваше да я откарат в посолството! — изрева Латъм. — Под охрана!
— Била е отвлечена — тихо каза Моро, като гледаше Дру в очите.
— Ще я убият! — изкрещя Латъм, завъртя се и удари с юмрук по стената.
— Допускам и тази възможност — каза шефът на „Дьозием“. — Съжалявам за смъртта на колегите си, защото най-вероятно и тримата са мъртви. Що се отнася до Карин, нямам доказателства, че я е сполетяла същата съдба. Според мен тя е още жива.