— Кажете ми, знаете ли къде е Карин де Врийс?
— Фрау Де Врийс… Вашата колежка?
— Отвлекли са я!
— Това не е правилно!…
— Току-що допуснахте грешка, отче! Кое не е правилно? Може би накрая няма да се окажем на една страна…
— Отказах се от всичко!…
— Веднага ми кажете на кого сте казал за мен!
— Бог ми е свидетел — само на информатора ни от посолството… и на още един човек.
— Първо за информатора. Кой е той?
— Секретарка, жена на име Кранстън, която има нужда от Божията помощ.
— Доколко я познавате?
— Говорим, срещаме се, а плътта е слаба. Не съм съвършен, дано Бог ми прости греховете.
— Кой е другият?
— Това е поверително, ще бъде светотатство, ако ви го кажа.
— Няма да бъде светотатство, ако вдигна „Мезон Руж“ във въздуха!
— Няма да го направите!
— Ще го направя и още как! Кой е другият! Кажете ми!
— Още един свещеник — бивш свещеник. Сега вече е стар, но когато беше млад, беше талантлив и работеше към клона на френското разузнаване, който по-късно се превърна в бюро „Дьозием“. В тези кръгове все още го ценят и често се консултират с него. Името му е Лаволет, Антоан Лаволет.
— Казахте, че вече не е свещеник. Защо тогава смятате, че е светотатство да ми кажете името му?
— Защото ходя да се съветвам с него по религиозни въпроси, а не по политически! Имам проблем, а той имаше подобен преди години, макар че моят е нерешим, защото изпитвам влечение към повече от една жена. Аз съм несъвършен, недостоен съм за Светата Църква. Какво повече да ви кажа?
— Може би има още много неща за казване, но не сега. Между другото, отче, защо казахте, че не е било правилно да се отвлича Карин?
— Защото е глупаво! — бързо каза свещеникът.
— На чия страна сте, за Бога?
— Толкова ли е необходимо да се споменава името Господне в подобна ситуация?
— Хайде, престанете! Кажете ми защо е глупаво и неправилно!
— Ако са имали за цел да я убият, то би трябвало да го сторят веднага. Но да я отвличат, без да оставят доказателство, че е мъртва — това означава, че сега всички ще тръгнат да я търсят. Могат да открият нашата главна квартира! Моля ви, в името на всичко свято, не казвайте на никого къде се намираме!
— Ще направя всичко възможно, но сега Карин де Врийс е много по-важна! Нищо повече не мога да ви обещая.
Латъм затвори телефона. Първото, което му дойде наум, беше да се свърже с Моро и да му зададе няколко въпроса относно бившия отец Лаволет. Но после реши друго: без съмнение Моро щеше да се намеси и сам да се обади на пенсионирания свещеник. Не, не беше това начинът. Лаволет трябваше да бъде хванат натясно, изненадан, предизвикан, за да разкрие всичко, което знае — може би други имена. Същото можеше да се направи и с Филис Кранстън — една от двете секретарки, които фигурираха в списъка на Витковски.
Сега най-важно за него бе да се измъкне от хотела. Всеки час, всяка минута бяха от значение.
Карин беше казала, че с помощта на шампоан и средство за потъмняване на белите коси Латъм би могъл да си възвърне естествения цвят на косата или поне да получи нещо, близко до него.
Половин час по-късно Латъм стоеше пред запотеното огледало в банята. Косата му бе придобила странен тъмнокестеняв цвят с лек червеникав оттенък, но поне не беше руса. Това беше достатъчно.
Сега оставаше да се справи с господата Фрик и Фрак или с тези, които бяха дошли да ги сменят. Карин му бе споменала, че трябва да застъпи нова смяна. Познаваше всички пазачи, но Фрик и Фрак — по-добре от останалите.
Дру извади от шкафа другите си дрехи — типични за аташе от посолството: сив фланелен панталон, тъмен пуловер, бяла риза и консервативна вратовръзка, за предпочитане в ситно райе. Обзе го задоволство, когато установи, че бронираната жилетка му е удобна — беше плътно прилепнала към тялото, но не го притесняваше. Облечен, с куфар в ръка, той отвори вратата на апартамента и излезе в коридора. Откъм асансьорите се появи единият от охраната, а колегата му се зададе от далечния край на коридора.
— Моля ви — започна той на странен френски. — Бихте ли дошли за момент…
— Говорете на английски, господине! — извика човекът до асансьорите. — Ще ви разберем.
— О, много ви благодаря. Може ли някой от вас да ми помогне — току-що получих съобщение по телефона. Записах думите, но човекът не говореше английски. Мисля, че е някакъв адрес.
— Иди, Пиер — каза мъжът от другия край. — Аз ще остана тук.
— Добре — отвърна първият агент и тръгна към Латъм. — В Америка не учат ли други езици освен английски?
Той влезе в апартамента, а Дру го последва и затвори вратата.
— Къде е съобщението, мосю?