— Значи е поддържала връзка с тях?
— О, да! Преместихме се във Франция, започнах работа, колегите в службата много ми помагаха, и така минаваха годините. Децата често ни идваха на гости тук, в Париж, а през лятото — в къщата ни в Ница. И аз започнах да ги обичам като свои.
— Изненадан съм, че баща им е позволил да виждат майка си — каза Дру.
— Не мисля, че това го интересуваше. интересуваха го само разходите, а аз ги поемах на драго сърце. Той се ожени повторно, от втория си брак има три деца. Двете деца от първия му брак с жена ми бяха по-скоро товар за него — може би са му напомняли за свещеника, нарушил обета си и разбил живота на германски бизнесмен, офицер от Вермахта… Разбирате ли ме?
— Боже мой — каза Латъм, който гледаше Лаволет в очите. — Имате предвид сделка? Той още ли е нацист?
— Точно така, но преди няколко години почина. Както и да е, оставил е наследство, получено вече от движението.
— Това е съвършен начин да се замеси един бивш свещеник, много уважаван, който все още се ползва с доверието на френското разузнаване…
— Боя се за живота ви, господин Латъм, за живота на шестнайсет невинни мъже, жени и деца, превърнали се в пионки в смъртоносната игра, за която не знаят нищо. Тези деца и внуци са средството, чрез което ме изнудват. Какво бихте направил на мое място?
— Вероятно същото — призна Дру. — А какво направихте вие? С кого се свързахте?
— Могат да ги убият, разбирате ли това?
— Не и ако се действа както трябва, а аз ще направя всичко възможно, за да стане както трябва. Никой не знае, че съм тук, това е във ваш плюс. Кажете ми!
— Има един човек, неприятно ми е да го кажа — също свещеник, но не от моята църква. Лутерански свещеник, доста млад, мисля, че е на около четирийсет години. Той е техният водач в Париж, главната свръзка с нацистката йерархия и в Бон, и в Берлин. Името му е Вилхелм Кьониг, служи в Ньой-Сюр-Сен — там се намира единствената лутеранска църква в района.
— Срещали ли сте се?
— Никога. Когато трябва да му се изпратят документи, изпращам доброволец от нашата асоциация „Християнски съюз“ — някой или много стар, или много млад, който мисли само за това колко франка ще спечели. Естествено, поразпитах малко, научих възрастта му и как изглежда.
— А как изглежда?
— Доста нисък, много атлетичен, много мускулест. В мазето на енорийския си дом има физкултурен салон с най-различни уреди и тежести. Там посреща куриерите — без якичка, винаги седи на някой от онези велосипеди или лежи на гладиатора, очевидно за да скрие ниския си ръст. Работил съм за френското разузнаване, мосю, но не ми беше необходимо обучение, за да науча някой неща. Веднъж изпратих един дванайсетгодишен послушник да му занесе пакета. Кьониг толкова се развълнувал, че слязъл от уреда. Момчето ми каза: „Не мисля, че е по-висок от мене, отче, но Боже, целият е мускули!“
— Значи не е трудно да го открие човек — каза Латъм и допи питието си. После стана от стола. — Кьониг има ли кодово име?
— Да, знаят го не повече от пет човека в цяла Франция — Деметра, сестра на Зевс, според старогръцката митология.
— Благодаря, мосю Лаволет, ще се опитам да предпазя семейството на жена ви в Германия. Но, както вече казах на друг човек тази вечер, само това мога да обещая. Сега има други неща, които са по-важни.
— Бог да ви пази, сине мой. Много хора смятат, че съм изгубил привилегията да благославям, но съм убеден, че Бог не е изгубил доверието си в мен. Живеем в ужасен свят и всички трябва да действаме според свободната воля, която Той ни е отредил. Хюго ще ви върне пистолета и ще ви изпрати.
— Имам една последна молба, ако ми позволите.
— Зависи каква е, нали?
— Трябва ми жица, дълга около десет фута.
— За какво ви е?
— Още не знам, но просто си мисля, че може да ми потрябва.
— Всички от разузнаването сте много потайни.
— Професионален навик — тихо каза Дру. — Не знаем какво ни очаква и се опитваме да предвидим възможностите. Не са толкова много.
— Хюго ще ви даде всичко необходимо. Кажете му да надникне в килера.
Беше три и десет сутринта, когато Дру пристигна в лутеранската църква в Ньой-Сюр-Сен. Освободи таксито и тръгна към сградата на църквата. До нея се намираше енорийският дом на свещеника с ниска покрита колонада. Всичко тънеше в мрак, но под безоблачното нощно небе, осветено от ярката парижка луна, ясно се виждаха и двете сгради. Около двайсет минути Латъм обикаляше, внимателно оглеждаше всички врати и прозорци на приземния етаж на сградата, в която живееше нацисткият водач. В църквата не беше трудно да се проникне, но по всички стени на другата сграда минаваха жици, навсякъде стърчаха металните части на алармената система.