— А с кого тогава? — намеси се Кортлънд.
— Имах предвид пратката на агента Латъм за „Дьозием“ в ранните утринни часове, сър.
— Лутеранският свещеник ли? — попита Карин.
— Кьониг проговори — отвърна Витковски.
— И какво ти каза? — наведе се напред Дру.
— За Траупман. И преди сме чували това име.
— Хирургът от Нюрнберг? — попита Латъм. — Важната нацистка клечка, която Сорънсън изкопа от… — той млъкна и безпомощно погледна към посланика.
— Знам, Дру — тихо изрече Кортлънд. — От законния опекун на жена ми в Сентралия, Илинойс… Лично говорих с господин Шнайдер. Сега той е старец с много болезнени спомени, но каквото и да казва, надявам се, че говори истината.
— Със сигурност е казал истината за Траупман — намеси се полковникът. — Преди няколко дни Моро е бил в Мюнхен и се е срещнал с бившата жена на Траупман. Тя го е потвърдила.
— Знам — тихо каза посланикът и кимна. — Траупман е участвал в осъществяването на операция „Зоненкиндер“ в целия свободен свят.
— Какво е научил Клод от лутеранския свещеник? — попита Карин.
— Кьониг и други като него на най-високо равнище се страхуват от Траупман и му правят услуги, кой както може. Моро смята, че Траупман участва по някакъв начин в ръководството на неонацисткото движение, като поставя всеки на мястото му.
— Нещо като неонацистки Распутин? — предположи Де Врийс. — Фигура, недосегаема за императорския трон, която го контролира?
— Разбрахме, че има нов Фюрер — каза Витковски. — Но нямаме представа кой може да бъде.
Даниъл Кортлънд направи усилие и бавно се надигна от стола си.
— Може би ще ви бъде интересно да научите, че говорих по телефона с Уесли Сорънсън, който временно е поел управлението на някои тайни служби. Както и да е, но след като изляза от стаята, вие, господин Латъм, ще трябва да му се обадите от този телефон — скрамблерът е включен — и да чуете това, което той иска да ви каже… А сега, ако позволите, ще се оттегля в библиотеката, където има бар. По-късно, ако желаете да си побъбрим, можете да заповядате.
Посланикът неуверено прекоси стаята, излезе и плътно затвори вратата след себе си.
Дру скочи от стола и се втурна към телефона.
— Уес, аз съм. Какви са тези потайни истории?
— Посланикът Даниъл Кортлънд излезе ли от стаята?
— Да. Какво има?
— В случай че този разговор се подслушва, аз, Уесли Тиъдър Сорънсън, директор на Консулски Операции, съм готов да поема пълната отговорност за това, съгласно член седемдесет и три от Статута на Тайните Служби за вземането на еднолични решения в областта на…
— Хей, говориш с мен, по дяволите!
— Млъкни!
— Какво има, Уес?
— Сформирай група, която да отлети за Нюрнберг! Заловете доктор Ханс Траупман и го докарайте в Париж!
34.
Робърт Дърбейн седеше в офиса до запечатаната врата на отдела за свръзка. Беше разтревожен. Тревожеше го нещо повече от обикновено предчувствие, защото предчувствията са абстрактни и се предизвикват от какво ли не — от разстроен стомах до лошо настроение поради домашен скандал. Този път стомахът му беше съвсем наред, а от двайсет и четири години насам жена му беше най-добрият му приятел. За последен път се бяха скарали, когато дъщеря им се омъжи за рокмузикант. Тя беше съгласна, той — не. И загуби. Бракът излезе повече от сполучлив, а дългокосият им зет направи хит и за един месец свирене в Лас Вегас спечели повече пари, отколкото Боби Дърбейн — за половин век. Никаква логика нямаше на този свят!
Но защо сега се чувстваше толкова неудобно? Вероятно заради молбата на полковник Витковски да се направи компютърна разпечатка на всички телефонни обаждания от отдела за последните седем дни. Неудобството нарасна и от потайното, доста странно поведение на Дру Латъм — човек, когото Боби смяташе за свой приятел. Дру го отбягваше, а това никак не му беше присъщо. Дърбейн бе оставил две съобщения за Латъм — едно в апартамента му на „Рю дю Бак“, който още беше в ремонт, и едно в отдела за свръзка на посолството. Нямаше отговор, а Боби знаеше, че Дру е в посолството, че цял ден не е излизал, че се е затворил в апартамента на посланика. Дърбейн научи за неприятния инцидент от миналата вечер — жената на Кортлънд била тежко ранена при терористично нападение. Нямаше големи шансове да оживее. И все пак не беше в стила на Латъм да пренебрегва съобщенията на своя приятел. Особено като се има предвид, че преди няколко дни Боби му бе спасил живота.
Нещо не беше наред. Беше се случило нещо, за което Дърбейн не знаеше, и нямаше друг начин да разбере, освен да се обади. Той вдигна слушалката на телефона си — от него можеше да се свърже с всеки телефон в посолството — и набра номера на апартамента на Кортлънд.