— Не, тук е. Колата му е отвън.
— Сигурно е в тоалетната. Седнете в някое сепаре. Като излезе, ще го изпратя при вас.
— Благодаря ти, сипи ми двойно. Днес имам празник.
— Ей сега.
Уидърс седна в сепаре в задната част на бара. Огромното му мартини пристигна и той започна да отпива от него. Изкушаваше се да отиде до прозореца и пак да погледне „Остин Мартина“. Това се казва кола! Нямаше търпение да я подкара по пътя, да се изперчи с нея пред Анита Гризуълд — и особено да я покаже на дъщеря си Кимбърли! Приятните му размишления бяха прекъснати от набит мъж в карирана риза, който внезапно се появи пред него и се тръшна в сепарето.
— Добър ден, господин Уидърс. Сигурен съм, че сте видели ДБ-3. Хубава кола!
— Кой си ти, по дяволите? Не си Сидни — ти си двойно по-голям от него.
— Сидни беше зает, аз дойдох вместо него.
— Не се познаваме. Как разбра, че съм аз?
— Виждал съм ви на снимка.
— Какво? Тук съм поне от пет минути. Защо си чакал досега?
— Обикновена проверка — каза непознатият, който не сваляше очи от входната врата.
— Каква проверка?
— Всъщност, нищо особено. Нося ви чудесни новини.
— Така ли?
— В джоба ми има четири чека — всеки на стойност петдесет хиляди долара, общо — двеста хиляди. Имам и покана да посетите Германия, като всички разходи се заплащат. Разбрах, че не сте ползвал лятната си отпуска — сега можете да си я вземете.
— Боже, това е страхотно! Значи са оценили услугата ми — знаех си! Поех голям риск — знаете, нали?
— Разбира се.
— Нямам търпение да замина за Берлин! Тази страна ще отиде по дяволите. Тук ще са нужни поне петдесет години…
— Почакай! — рязко прошепна непознатият и отново погледна към вратата. — Видя ли кой влезе след теб? Един с бяла риза…
— Не съм го забелязал, защо?
— Удари две глътки бира, плати и излезе. Чакай, ей сега се връщам.
Човекът се измъкна от сепарето, бързо заобиколи бара и се приближи към мръсния прозорец. Надникна навън, след това моментално се отдръпна от стъклото и се върна в сепарето. Изглеждаше угрижен.
— Глупак! Проследили са те! — изсъска той, след като седна.
— За какво говориш?
— Онзи с бялата риза си говори с други трима и, повярвай ми, не са тукашни. На челата им пише „Разузнавателно управление“.
— Боже! Снощи ми се обади някакъв заместник-директор Кърнс, зададе ми няколко глупави въпроса, но аз го отрязах.
— Кърнс? От ЦРУ?
— Забрави ли, че работя там?
— Чудесно — непознатият се наведе напред. Лявата му ръка беше върху масата, дясната — отдолу. — Другите очакват от мен да си свърша работата, господин Уидърс.
— Само ми дайте парите и ще се измъкна през задния вход.
— И какво ще направите?
— Ще изчакам в някое празно бунгало, докато си тръгнат и ще накарам някоя от проститутките да се закълне, че е била с мен. И преди съм го правил. Обадете ми се по-късно за „Остин Мартина“. Да тръгваме!
— Няма за къде да бързаме.
Мъжът избухна в смях, след което изпод масата се чуха четири леки изпуквания. Брус Уидърс падна назад, тялото му се свлече на пейката. Очите му бяха широко отворени, от ъгълчето на устата му се стичаше струйка кръв. Непознатият мъж в карирана риза излезе от сепарето и спокойно тръгна към задния вход, като по пътя скри пистолета със заглушител зад колана си. Отвори вратата и изчезна. Марио Марчети, Дона на Поншартен, спазваше условията на споразумението.
Едва след десетина минути в бара избухнаха викове и женски писъци. Една силно гримирана жена изскочи от входа и изкрещя:
— За Бога, някой да извика полиция! Вътре убиха човек!
Агентите на ЦРУ влязоха в бара начело със своя директор и Уесли Сорънсън. На всички бе заповядано да останат по местата си и да не се обаждат по телефона. Когато Нокс Талбът и Уесли Сорънсън, объркани и разстроени, излязоха от бара, вече беше започнало да се здрачава. „Остин Мартин“ ДБ-3 беше изчезнал.
35.
Обектът доктор Ханс Траупман се охранява денонощно от отряди по трима души на смени, тежко въоръжени, които придружават хирурга до операционната и дори остават в нея по време на операциите. Когато Траупман ходи на ресторант, театър, концерт, охраната се подсилва двойно. Обграждат седалките и често обикалят наоколо, като оглеждат района. В дома на Траупман охраната пази асансьора, коридорите и сградата отвън. Има многобройни алармени системи. В редките случаи, когато докторът ползва обществена тоалетна, двама от охраната влизат заедно с него, а третият остава навън и спира хората, които искат да влязат. Вози се в брониран „Мерцедес“ с бронирани стъкла от всички страни. За далечни пътувания използва частния си самолет, който се пази в запечатан хангар на малко летище южно от Нюрнберг. Този хангар е оборудван отвън и отвътре с дигитални камери.