— А какво мислите за реката? — попита Витковски.
— Добре е да се действа под водата, извън обсега на камерите, преди лодката да доближи брега. След това се качваме и офейкваме.
— Почакайте — заговори Дру. — Лейтенант, защо смятате, че ресторантът е по-подходящ от реката?
— Първо, защото се пести време; освен това, под водата има много по-големи възможности да се сгреши, господине. Видимостта е лоша, може да не улучим камерите — достатъчно е да пропуснем и една. Хеликоптерът има мощни прожектори, а моторната лодка се забелязва лесно. Мисля, че врагът би предпочел да убие обекта, отколкото да го остави жив в ръцете ни.
— Добър аргумент — отбеляза полковникът. — А вие, капитане, какво имате против ресторанта?
— Там също има много възможности за грешки, господине — каза Диц. — Паникьосаната тълпа няма да попречи на охранителния отряд. Веднага щом пламне огънят, те ще се втурнат към обекта, за да го предпазят, а не можем и да ги упоим, защото те не седят на околните маси. Не се знае дали ще ги познаем.
— Значи не сте съгласен с колегата си — каза Карин.
— Не ни е за пръв път, госпожо. Обикновено се споразумяваме.
— Имате чудесна идея! — намеси се Латъм. — Защо не пийнем по едно?
— Мисля, че ти каза…
— Забравете какво съм казал, госпожо Де Врийс.
Петимата членове на операцията отлетяха за Нюрнберг с три различни полета — Дру с лейтенант Антъни, Карин — с капитан Диц, а Витковски — сам. Клод Моро беше уредил нещата така, че Латъм и Де Врийс да бъдат настанени в съседни стаи в един и същ хотел. Витковски, Антъни и Диц бяха настанени в различни хотели из града. Трябваше да се срещнат на следващата сутрин в градската библиотека на Нюрнберг, при рафтовете с историческа литература за града. Представиха се като трима кандидати на науките, пристигнали заедно с един професор от Колумбийския университет в Ню Йорк и екскурзоводка-германка. Придружиха ги до залата за конференции, без да им поискат документи — агентите на Моро се бяха погрижили за това.
— Не знаех колко красив е този град! — възкликна Джералд Антъни, единственият кандидат на науките измежду тях. — Тази сутрин станах рано и излязох на разходка. Стените са от XI век, кралският дворец и Картузианският манастир са средновековни.
— Изучавал сте немско изкуство, а не знаете кое е родното място на Ханс Закс и Албрехт Дюрер? — попита Карин, когато седнаха около солидната кръгла маса.
— Е, Закс е музикант и драматург, а Дюрер — художник. Аз се бях концентрирал върху германската литература…
— Хей, академици, може ли за момент? — прекъсна ги Латъм. Витковски се разсмя. — Имаме и по-важни неща за обсъждане.
— Извинявай, Дру — каза Карин. — Просто толкова ми е приятно да говоря за… Няма значение.
— Кой ще говори пръв? — попита Дру.
— Аз също станах рано тази сутрин — започна капитан Диц. — Но тъй като не съм естет, отидох да разгледам дома на Траупман. В доклада на „Дьозием“ всичко е записано абсолютно точно. Охраната обикаля около сградата като глутница вълци. Няма начин да се проникне вътре незабелязано.
— Не сме и мислили, че можем да го заловим в апартамента му — каза полковникът. — Хората на „Дьозием“ тук наблюдават дома му. Ще ни информират, когато реши да излезе. Един от тях след малко ще дойде. Изгубили сте си времето, капитане.
— Не бих казал, сър. Един от охраната обича да си пийва. Когато не го наблюдават, пие от една плоска бутилка. Друг непрекъснато се чеше — може би има някаква алергия.
— Какво предлагате? — попита Де Врийс.
— Имам няколко предложения, мадам. Можем да заловим единия от тях и да го поразпитаме.
— Интересува ме как Траупман се качва в лимузината си, когато отива в болницата, и как слиза от нея — каза Дру. — Дали използва подземен паркинг? Все трябва да излезе навън, макар и за кратко. Можем да използваме това.
— Краткото време може да ни подведе, господине — възрази лейтенант Антъни. — Вероятно охраната е предвидила всичко.
— Имаме арбалети и заглушители, а освен това не бива да подценяваме момента на изненада — каза Латъм.
— Да, но не улучим ли, ще провалим операцията веднъж завинаги — намеси се Витковски. — Имаме възможност за един единствен опит; провалим ли се, ще намерят начин да скрият Траупман вдън земя. Затова трябва да проучим всичко и да изберем най-добрата възможност.
Изведнъж от сакото на Витковски долетя тих бръмчащ звук. Той бръкна и извади малък телефон, който му бяха предоставили от германския клон на „Дьозием“.