Той набра номера, но след минута затвори телефона.
— Няма никой. Или са извън града, или са отишли някъде да си създават алиби.
— За какво? — попита друг.
— Не знам.
— Никой нищо не знае… Докторът е добре, тя си е тръгнала. Всичко е наред, нали така?
— Мисля, че и хер Траупман не би желал на сутринта да вижда тази жена.
— Значи нищо не се е случило.
Прожекторите край доковете на пристанището в Бон светеха ослепително. Те щяха да угаснат и да остане само един, щом малката моторница тръгнеше по реката. На половин миля по-нататък, в мрака стоеше друга лодка. Носът и палубата й бяха боядисани в зелено, моторът й беше угаснал и тя се люлееше, поклащана от речното течение. В нея седяха хора във водолазни костюми, на гърбовете им имаше кислородни балони. Бяха шестима — шестият човек бе капитан, нает от „Дьозием“. Петимата се готвеха да скочат във водата.
— Мисля, че имам по-голям опит от вас с водолазната екипировка, господин Латъм — каза Карин де Врийс.
— Не бих казал. Аз се обучавах в института „Скрипс“ в Сан Диего, а той е най-добрият в тази област.
— А ние с Фредерик се обучавахме на Черно море като спортуващо младо семейство. Мисля, че Стенли може да си припомни тренировките.
— Помня, млада госпожо. Ние финансирахме операцията… Фреди де Врийс правеше подводни снимки на съветски плавателни съдове край Севастопол — отвърна Витковски.
— Поне една трета от снимките направих аз — дръзко го поправи Карин.
— Добре — примирително каза Латъм.
— Ето, Диц идва.
Капитанът се приближи и се хвана за лодката.
— Обсъдих плана на действие с нашия шкипер. Той смята, че всичко е наред.
Планът на капитан Диц бе съставен така, че да осигури стопроцентов успех на операцията. Стратегията беше много проста. След като малката лодка на Траупман се отдалечеше на миля от пристанището, тя щеше да бъде нападната от подводния отряд, който щеше да запуши газовите дюзи с течна стомана — тя се втвърдяваше за секунди. След това трябваше да повредят въртящите се камери с беззвучни куршуми, изстреляни от „Магнум-357“. След това отрядът щеше да се качи на лодката, да повреди останалите средства за комуникация, да упои доктора, да го премести върху сал, управляван от наетия от „Дьозием“ капитан. След това щяха да пуснат лодката на Траупман на автопилот нагоре по реката, а отрядът щеше да се върне на боядисаната в зелено моторница и да тръгне натам, накъдето се бе запътил докторът.
Първите два етапа от операцията минаха сполучливо. Под ръководството на лейтенант Антъни и капитан Диц Латъм, Витковски и Карин стигнаха до лодката, закрепиха се за нея колкото можаха, и изляха течната стомана в малките кръгли дюзи, отбелязани с червени кръгчета. Повредиха камерите. Лодката намали скоростта и тръгна към брега. Всички се покатериха на борда и застанаха лице в лице с ужасения Траупман.
— Какво означава това? — изкрещя той и протегна ръка към радиопредавателя. Латъм моментално го взе, а Карин се приближи, разтвори сакото на доктора и заби спринцовката в тялото му през ризата.
— Ще заповядам да ви разстрелят! — това бяха последните думи на Траупман, преди да падне на палубата.
— Бързо го сложете на сала! — изкрещя Витковски и салът доближи лодката. Прехвърлиха тялото на нациста. — А сега да се омитаме!
— Ще обърна лодката и ще включа автопилота, сър! — извика Кристиан Диц.
— Траупман се бе насочил към онази жълта светлина вляво — посочи Карин.
— Да видим какво има там.
След минути хеликоптерът се сниши. Върху лодката им се посипа картечен огън. Хеликоптерът описа два кръга и накрая разби лодката с изстрели. Тя потъна.
— Ама че работа! — възкликна Латъм. Всички стояха на брега.
— Предлагам да се върнем на онзи кей и да изчакаме, за да видим какво ще стане — предложи Витковски.
37.
Те свалиха балоните от гърба си и останаха по водолазни костюми. От непромокаемата чанта на капитан Диц извадиха малки картечници. Всички запълзяха по брега, докато накрая забелязаха кея, озарен от слабата жълта светлина. Бавно — на интервали от около десет минути — малки лодки се приближаваха към кея от различни посоки. Изведнъж жълтата лампа угасна.
— Мисля, че всички се събраха — прошепна Латъм на Витковски.
— Ние с Джери ще отидем да проверим — каза Диц и двамата с лейтенанта запълзяха напред. Остриетата на ножовете им проблясваха на лунната светлина.
— Ще дойда с вас — каза Латъм.