— Не отговори на въпроса ми. Защо изобщо си помислил, че мъжът й би могъл да бъде там?
— Ще се върна няколко години назад. Когато в G-2 се разчу за смъртта на Фредерик в ЩАЗИ, имаше някои неясни моменти, които не можехме да си обясним, като например защо толкова подробно са записали разпитите и смъртта му. Това не беше нормално, никак не беше нормално! Обикновено тези неща се премълчават.
— Как реагира брат ми, когато му каза за това?
— Не съм му го казвал. Разбираш ли, Хари не беше просто шеф на Фредерик, той беше силно привързан към него. Сърце не ми даваше да говоря с него за нашите подозрения. Нямаше смисъл, Фреди беше мъртъв — поне така казваше досието. Имаше още една-две подробности, които ти, Карин, не би могла да знаеш. Информацията, която Фреди де Врийс ни доставяше през последните три месеца, беше изцяло фалшива. По това време вече бяхме вербували няколко души от ЩАЗИ, които скоро щяха да останат без работа, така че се радваха да ни сътрудничат. Получихме някои доказателства, които опровергаваха разкритията на Де Врийс.
— Защо не го разпитахте? — попита Дру.
— Беше толкова объркано — отвърна Витковски. — Имаше вероятност да са го излъгали. Може би имаше пропуски поради преумора. Не можехме.
— Какви бяха тези доказателства, Стан? — попита Карин.
— Твоят съпруг беше летял два пъти до Мюнхен, където се бе срещнал с генерал Улрих фон Шнабе. По-късно установихме, че генералът е бил един от лидерите на неонацисткото движение.
Латъм внимателно дръпна полковника настрана.
— Използвай телефона си и се обади на хората на Моро в Бон. Кажи им да направят резервация за трима в „Кьонигсхоф“ и да осигурят видеомагнетофон.
— Говориш като истински командир, момче — усмихна се Витковски.
— Но как може един човек така да се промени? — внезапно извика Карин де Врийс. По лицето й бе изписана болка.
— Скоро ще разберем — каза Дру и я прегърна.
Образите на екрана приковаваха вниманието, въпреки постоянната нестабилност на малката видеокамера и завесата, която често се появяваше и блокираше обектива. Русият свещеник говореше пред изцяло мъжка публика, която се състоеше от трийсет и шест души, някои от които не бяха германци, но всички бяха богато облечени, едни — по-неофициално, в облекло за яхта и скъпи маратонки, други — в делови костюми. Всички бяха съсредоточени, някои гледаха неловко, когато думите на свещеника станеха прекалено яростни, но всички ставаха и скандираха: „Зиг Хайл!“. А русият свещеник ги пронизваше с поглед.
— Камерата има високочувствителен микрофон, така че ще чувате всичко съвсем ясно — бе казал преди това лейтенант Антъни, — опитах се да заснема всяко лице в близък план с цел идентификация. Тъй като господин Латъм не говори немски, двамата с Крис взехме под наем пишеща машина и се опитахме максимално точно да преведем думите на Гюнтер Ягер.
— Много добре, Джери — каза Дру и седна между Витковски и Карин.
— Добре, време е да видим записа.
Приятели мои, мои войници, истински герои на Четвъртия Райх! Имам великолепна новина за вас! Вълна на унищожение ще връхлети нашите врагове. Часът е определен, остават ни не повече от четирийсет часа! Всичко, за което сме се борили, ще даде своите плодове. Това ще бъде международна парализа! Враговете ни са объркани, обвиняват се взаимно в участие в нашето велико движение. Те ни ругаят, но милиони други ни аплодират! Да освободим коридорите на властта от евреите, да депортираме негрите, да размажем социалистите! Светът трябва да се поучи от римляните, преди кръвта на робите да е заразила вените му! Трябва да бъдем силни и да не толерираме низшите! Но да се върнем към нашата акция; повечето знаят името й. Нарича се „Водна мълния“! Мълнията удря и убива — и водата ще направи същото! След по-малко от четирийсет часа водните резервоари на Лондон, Париж и Вашингтон ще бъдат заразени с необикновена отрова, която ще убие стотици хиляди! Правителствата ще бъдат парализирани, ще бъдат необходими дни, може би седмици, за да се направи анализ на токсините и още седмици, за да се вземат мерки! А дотогава…
— Достатъчно! — каза Латъм. — Изключи това нещо и веднага копирай записа. Не знам как ще го направите, но трябва да изпратите копия в Лондон, Париж и Вашингтон. Освен това изпратете по факса, чийто номер ще ви дам, този превод, а аз ще се свържа по телефона с всеки, за когото се сетя. Боже, имаме само четирийсет часа!
38.
Уесли Сорънсън говореше по телефона с Латъм, който се обаждаше от Бон.