Телефонният звън смути Дру. Той се пресегна за слушалката и падна от канапето. След това несигурно се изправи. Телефонът престана да звъни и след половин минута от спалнята изскочи Витковски — беше полуоблечен.
— По дяволите! — изкрещя полковникът.
— Какво има? — попита Латъм и разтърси глава.
— Тръгнала е след Де Врийс — сама!
— Какво?
— Карин е използвала нашите кодове и е минала през охраната на Ягер!
— Кога?
— Преди няколко минути. Обади се служителят от охраната.
— Да се махаме оттук! Къде е оръжието? Беше тук, на масата. Боже, тя го е взела!
— Сложи си дъждобрана. Вали от един час.
— Колата на немското разузнаване пътува за насам — докладва капитан Диц, който изскочи от вратата на третата спалня, следван от лейтенанта. Двамата бяха напълно облечени, с пистолети в кобурите. — Да побързаме, можем да стигнем за двайсет минути!
— Обадете се на шефа на охраната и му наредете да я спрат или да тръгнат след нея! — възкликна лейтенант Антъни.
— Не! — изрева Витковски. — Ягер ще побеснее, ако го притиснат, и ще убие всички! Не чухте ли какво казаха психиатрите? По-добре да е сама, докато ние отидем да й помогнем.
— Дайте ми пистолет — каза Дру.
След като се представи за човек от петчленната група N-2 и след като кодовото й име бе проверено и потвърдено от служителя на немското разузнаване, който отговаряше за целия екип около къщата на Ягер, Карин де Врийс бе информирана за положението и получи конкретни инструкции.
— В района са разположени девет човека с необходимата апаратура. Облечени са в маскировъчни костюми и стоят сред храстите, няколко души са се качили по дърветата. Въпреки извънредното неудобство, дъждът е предимство за нас. Двата поста на Гюнтер Ягер са разположени на двайсет и пет метра зад бараката за лодки. В тази ситуация е изключително важно да не ви забележат, затова ще ви дам следния съвет. Тръгнете по старата пътека. Ще стигнете до игрище за крикет. На отсрещната страна има голям разклонен бор; там се е настанил един от моите хора, който наблюдава бараката. В ръката си ще държи фенерче; ако светне два пъти, това означава, че постът се разхожда наоколо; ако светне три пъти — всичко е чисто. Тогава можете да прекосите игрището. От другата страна има пътека, която завива наляво. След около четирийсет крачки има много остър завой. Ще погледнете надясно — там стои друг човек, който също ще ви светне с фенерче. Той наблюдава страничната врата, която е точно в края на пътеката — ще я видите.
— Страничната врата?
— Там живее Ягер — продължи служителят от немското разузнаване. — Има спалня, баня, кабинет и пристройка към северната стена. В нея има малка капела с олтар. Казват, че там прекарва часове в размисли. Тази врата е личният му вход — тя е най-близо до речния бряг и никой друг няма право да я ползва. Фронталната врата се намира много по-нататък — наляво, използват я посетителите и пазачите.
— С други думи, неговият вход е напълно отделен от останалата част на къщата.
— Да. Господин Моро ме откри, след като му се обадихте в Париж, и заедно изработихме плана за придвижване дотам с минимален риск.
— Какво ви каза той?
— Че познавате Гюнтер Ягер от години и че сте отлично обучен стратег, че можете да постигнете неща, които другите не биха могли. Освен това спомена, че ще бъдете въоръжена и ще можете сама да се защитите.
— Надявам се да се окаже прав — тихо каза Карин.
— Вашите шефове одобряват тактиката ви, нали? — втренчи се в нея немският агент.
— Разбира се, в противен случай Моро не би ви се обадил лично.
— Така е… Дъждобранът ви е прогизнал. Не мога да ви предложа друг, но имам чадър. Заповядайте.
— Благодаря ви, много съм ви задължена. Имате ли връзка с вашите служители?
— Да, но не мога да ви позволя да се свържете с тях. Много е рисковано.
— Разбирам. В такъв случай само им кажете, че тръгвам.
— Бъдете много внимателна, госпожо. Можем да ви отведем до вратата, но нищо повече не можем да направим.
— Знам.
Карин отвори чадъра и тръгна през дъжда по покритата с плочки пътека. Тя вдигна глава и погледна изпод периферията на ленената си шапка към огромния бор и другите дървета от отсрещната страна. Изведнъж светна фенерче. Два пъти! Охраната патрулираше из района. Карин се наведе, като продължаваше да се взира в мокрия мрак. Не след дълго се появи друг сигнал: светнаха три пъти. Пътят беше чист.
Тя тичешком прекоси игрището, обувките й потъваха във високата мокра трева. Накрая стигна до втората пътека. Без да се колебае, Карин продължи по нея. Отброи четирийсет крачки и потърси с очи острия завой, но го забеляза прекалено късно и скочи право в листака. Не можеше да види пътя. Тя с усилие се изправи на крака и вдигна чадъра — беше счупен. Погледна надясно, както я бяха инструктирали. Там нямаше нищо: беше тъмно и валеше дъжд. Карин не смееше да помръдне, преди да види сигнала. Накрая се появи: три светвания. Тя бавно и предпазливо тръгна по пътеката. В далечния ляв край на къщата се виждаше светлина: навсякъде другаде беше тъмно.